Международната система единици (международно означение SI, ) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители. Дефинира се от стойността на 7 константи, чрез които са дефинирани седемте основни единици.
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата система метър – килограм – секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър – грам – секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.
Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър – грам – секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.
Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във Великобритания и Канада Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици.
Пълното официално описание на SI заедно с нейното тълкуване се съдържа в действащата редакция на Брошурата SI (; ) и допълнението към нея, публикувани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и представени на сайта на BIPM.The SI brochure Брошурата SI на сайта на Международното бюро за мерки и теглилки Брошурата SI се издава от 1970 г., от 1985 г. излиза на френски и английски език, преведена е също на ред други езици, обаче за официален се смята само текстът на френски език. Брошурата е публикувана в превод на български език от Съюза на метролозите в България в „Бюлетин в помощ на специалиста“, брой 1, 2020 г.Международна система единици SI, „Брошура SI“ на BIPM, 9-о издание от 2019 г., превод на Съюза на метролозите в България.
Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.
История Метричната система е въведена за първи път по време на Френската революция, като първоначално включва само метъра и килограма като стандарти за дължина и маса.
През 1791 г. във Франция Националното събрание и крал Луи XVI възлагат на специален комитет на Френската академия на науките да разработи унифицирана и рационална система за измерване. Групата, сред участниците в която са химикът Антоан Лавоазие и математиците Пиер-Симон Лаплас и Адриан-Мари Льожандър, прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник Джон Уилкинс през 1668 г., както и концепцията за използване на дължината на земния меридиан като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 г. от французина Габриел Мутон.
На 30 март 1791 г. Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между Дюнкерк и Барселона, за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 г. комитетът предлага наименованията „метър“, „ар“, „литър“ и „грав“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „санти-“ за една стотна и „кило-“ за хиляда.
Закон от 7 април 1795 г. дефинира единиците грам и килограм, които заменят дотогавашните грав и гравѐ (1/1000 от грав), а на 22 юни 1799 г., след като Пиер Мешен и Жан-Батист Жозеф Дьоламбр завършват измерването на меридиана, в Националния архив на Франция са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 г., месец след преврата от 18 брюмер, е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда метричната система.
През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 m) се използва широко както във Франция, така и в части от Германия, докато за маса се използва килограм (1000 g), а не мириаграм.
През 30-те години на XIX век германецът Карл Фридрих Гаус поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и време. През 1832 г. той, със съдействието на Вилхелм Вебер имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди. Дотогава интензитетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси момента на силата, предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.
През 60-те години група учени, работещи за Британската асоциация за напредък на науката, формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Групата, включваща Джеймс Кларк Максуел и Уилям Томсън, надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на системата „сантиметър – грам – секунда“ (CGS), като ерг за енергия, дина за сила, бария за налягане, поаз за динамичен вискозитет и стокс за кинематичен вискозитет.
Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на електрически единици до 1900 г., когато Джовани Джорджи установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.
Междувременно през 1875 г. Метричната конвенция прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 г. Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 г.
През 1948 г. започва мащабна ревизия на метричната система, която разработва Практическа система единици – тя е публикувана през 1960 г. под името Международна система единици. През 1954 г. X Генерална конференция по мерки и теглилки определя електрическия ток като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини – температура и интензитет на светлината, с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин и кандела. През 1971 г. е добавена и седма величина – количество вещество, представяна с единицата мол.
Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в Париж.
През май 2019 г. влизат в действие нови определения на основните единици от SI, при което от определенията отпадат позоваванията на каквито и да са материални предмети.
Разпространение на системата
Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.
В България Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.
До 1990-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно е преработен Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона е утвърдена Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.
Наименования и означения на единиците
Съгласно международните документи (Брошура SI, ISO 80000, Международен метрологичен речникwww.bipm.org), единиците от SI имат наименования и означения. Наименованията на единиците могат да се записват и произнасят различно на различните езици, например: ; ; ; ; ; ; ; . Означенията на единиците, съгласно Брошурата SI, не са съкращения, а математически обекти (; ). Те влизат в международната научна символика на ISO 80000 и не зависят от езика, например kg фигурира в текстовете на всички езици. В международните означения на единиците се използват букви от латинската азбука, в отделни случаи – гръцки букви или специални символи.
Наименованията на единиците се подчиняват на граматическите норми на езика, в който се използват: един мол, два мола; . Означенията на единиците не се изменят: 1 mol, 2 mol, 5 kg, 30 kg.
Изписване на единиците Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата мерна единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение – литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L). Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) (отнася се за английския език). Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина). Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3 × 102 m2. Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000). Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая. При изписване на означението на единиците за измерване, след него не се поставя точка (освен ако не е в края на изречението).НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република Българияв-к „Аз Буки“ бр. 11, 15 – 21 март 2018 г.
Единици SI Дефиниране на единица за измерване на величина Единицата за измерване на дадена величина (виж Системи единици) е единична стойност на съответната величина, приета като мярка за измерването ѝ. За една величина могат да се използват различни единици. Например: стойността на скоростта v може да се изрази в „метри за секунда“ и „километри за час“ като v [в km/h] = 3,6·v [в m/s] и v [в m/s] = 0,27777777·v [в km/h];