Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, академик на Българската академия на науките.

Биография и професионален опит Васил Николов е роден в град Бяла Слатина на 31 декември 1951 г.Кратка биографична справка//events.bg През 1976 г. завършва специалност „История“ с профил „Археология “ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Васил Николов е работил в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ-БАН) от 1984 до 2022 г. Като такъв е заемал следните длъжности:Акад. Васил Николов: Човек трябва непрекъснато да търси възможност за развитие 1984 – 1990 г. – научен сътрудник, Секция по праистория към Археологически институт с музей – БАН; 1990 – 1999 г. – старши научен сътрудник ІІ ст., Секция по праистория към Археологически институт с музей – БАН; 1989 – 1999 г. – ръководител на Секцията по праистория към Археологически институт с музей – БАН; 1999 – 2003 г. – заместник-директор на АИМ-БАН от екипа на проф. Йорданка Юрукова; 2003 – 2007 г. – директор на същия институт, който по негово време е преименуван на Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ—БАН); 2003 – 2015 г. – председател на Научния съвет на НАИМ-БАН; 1991 г. – директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии“ в Министерството на културата; 2017 – 2021 г. – заместник-председател на БАН;Избраха трима зам.-председатели на БАН/www.banker.bg 2001 – 2008 г. и 2017 – 2021 г. – член на Общото събрание на БАН; 2013 – 2021 г. – член на Управителния съвет на БАН; от 2005 – 2023 г. – член на „Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности“ към Министерство на културата.

Научни степени, звания и отличия Защититава две дисертации за придобиване на научни степени: „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за „кандидат на историческите науки“, 1982 г.) и „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за „доктор на историческите науки“, 1998 г.).

През 1999 г. е избран за професор, през 2014 г. – за член-кореспондент, а през 2021 г. – за академик на БАН. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в продължение на 2 мандата – периода 2007 – 2011 г. Член на Института по археомитология на Себастопол, Калифорния, САЩ. Неколкократен стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ – за първи път през 1991 – 1993 г. в Института за пра- и протоистория и предноазиатска археология на Университета на Саарланд, гр. Саарбрюкен, Германия.)

Преподавателска дейност Водил е курсове за Праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в двата най-големи български университета, в които се преподава специалност „Археология“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Изнасял е лекции и в Нов български университет (София) и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Чел е лекции и в други чужди университети и институти в: Амстердам, Санкт Петербург, Хайделберг, Франкфурт, Залцбург, Париж, Токио, Атина, Скопие, Хале, Вюрцбург, Саарбрюкен, Бон, Кийл, Берлин, Солт Лейк Сити, Лос Анжелис, Бъркли.

Научна дейност Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VI – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на повече от 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти от областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Чрез дългогодишната си теренна работа поставя нови стандарти в методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите – неолитните и халколитните ямни светилища

Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреса и симпозиума по праистория в чужбина и в страната. Самият той е организатор на част от тях, като по този начин допринася за популяризирането на новостите и за развитието на науката, включително и извън границите на България. Организатор е на международните симпозиуми: „Неолитът в Югоизточна Европа“ (1997 г.), „Праисторическа Тракия“ (2003 г.), „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“ (2009 г.), „Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа“ (2010 г.), Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 – 600 г. пр. Хр.) и Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните ѝ райони“ (2012 г.).

Археологически разкопки Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щефан Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005 г.), Капитан Димитриево (1998 – 2006 г.) и Крън (2002 – 2009 г.), на неолитните селища Слатина (София, от 1985 г.), Сапарева баня (съвместно с проф. Георги Георгиев, 1977 – 1987 г.), Ковачево (съвместно с Лиляна Перничева-Перец, Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2010 г.), Елешница (съвместно с проф. Ана Радунчева, 1983 – 1985 г.) и Мурсалево (съвместно с доц. Крум Бъчваров, 2014 – 2015 г.), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец (2000 – 2009 г.) и Капитан Андреево (съвместно с гл. ас. Виктория Петрова, 2012 – 2013 г.). Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата до Провадия (2005 – 2022 г.).

Редакторска дейност През периода 1999 – 2005 г. Васил Николов е главен редактор на списание „Старини – списание за балканска археология“, а от 2001 г. – на списание „Археология“. През периода 2004 – 2017 г. е главен редактор на „Studia Praehistorica“, през 2006 г. – на годишника „Известия на Старозагорския исторически музей, т. I“ и през 2017 г. – на общоакадемичното издание на БАН „Papers of BAS“. Съредактор е и на над 20 сборника със статии в България и Германия, на няколко книги, както и на четиритомната австрийска поредица „Tell Karanovo“.

Политически позиции През 2026 година е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова на президентските избори.

Признание През 2008 г. получава орден за заслуги на Федерална република Германия.

През 2010 и 2013 г. Министерство на културата на Р. България го отличава със званието „археолог на годината“.

През май 2017 г. получава почетен знак „Златен век“ с огърлие за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.

През 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на гр. Провадия.

През 2017 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин“ и на гр. София.

През 2022 г., във връзка с неговата 70-а годишнина, е удостоен с почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов на лента“.

Източници

Вижте също Официална страница на археологическия обект Провадия-Солницата

Категория:Български археолози Категория:Родени в Бяла Слатина Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Учени от БАН Категория:Учени от Секцията за праистория при НАИМ – БАН Категория:Почетни граждани на Провадия Категория:Почетни граждани на София Категория:Почетни граждани на Бяла Слатина