Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е български православен девически манастир, част от Великотърновската епархия.

Местоположение Разположен е на 1,5 km южно от Лясковец и на около 6 km североизточно от Велико Търново. Разположен е на надморска височина 493 m, над Лясковец, върху скали в северната част на Арбанашкото плато.

История Манастирът е изграден през XII век вероятно след преустройството на малка крепост. Проучвания на района доказват, че на това място преди това е съществувал и малък римски кастел. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър. При обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г. те дали оброк, ако въстанието е успешно, да изградят манастир.

В края на XIV век манастирът е разрушен от османските нашественици. Няколко пъти той е възстановяван и отново разграбван и опожаряван. Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. с помощта на местното българско население. В този период Търновската епархия, в която се намира манастирът, е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия. Поради тази причина е управляван от гръцки владика, който изгонва българските монаси и настанява гръцки игумен и монаси. Това продължава до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., а гърците били изгонени.

По време на османското владичество Лясковският манастир поддържал връзки с Русия. Свидетелство за това е подареното от руския цар Петър I през 1718 г. четириевангелие, обковано с позлатени корици, които днес се пазят в Църковния историко-археологически музей в София (инв. 6416).

Манастирът е тясно свързан с няколко забележителни исторически събития свързани с националноосвободителните борби на българския народ. През 1700 г. вдовицата Мара и синът ѝ Стоян заедно с известния влашки войвода Мирчо подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието днес е известно като Мариното въстание. В 1856 г. Капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан. На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет души.

След тези събития манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени. През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е давал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия.

През 1874 г. Браницкият епископ Климент открива първото българско богословско училище, което по-късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година.

През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.

По време на Стомболовия режим (1893 г.) тук е заточен Васил Друмев.

От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.

Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г.Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през XVII в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 155 – 156. Голямото земетресение в Горна Оряховица през 1913 г. и избухналият след него пожар разрушават храма, източното манастирско крило и още няколко постройки. Устояват само новите сгради на семинарията. Впоследствие, след продължителна реставрация, манастирът отново е възстановен.

В периода 1918 – 1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.

През 1980 г. е изградена и днешната камбанария.

Описание Лясковският манастир днес представлява комплекс от съборен храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, два параклиса – „Покров Богородичен“ и „Света Троица“, кула-камбанария, както и жилищни и стопански сгради. Освен сградата на Духовната семинария останалите постройки са строени след земетресението от 1913 г. В една от стаите на семинарията се намира параклисът „Покров Богородичен“. В основите на кулата-камбанария е намерен езически олтар, служил на римския гарнизон. До нея е долепен параклисът „Св. Троица“.

Библиография Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири, изд. „Техника“, София, 1988 г. Чавръков, Г. Български манастири, изд. „Хайни“, София, 2002 г. Бойкина, Д., Г. Парпулов, Н. Петкова, Тайната на манастира Погоян. – Старобългаристика, 48, 2024, бр. 2, 129 – 142

Външни препратки Официален сайт на Петропавловски манастир Лясковски манастир – в svetimesta.com Лясковски манастир – в bulgariamonasteries.com Манастирът Св. св. Петър и Павел – в lyaskovets.net Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“

Бележки

Категория:Манастири във Великотърновската епархия Категория:Търновска Света гора Категория:Лясковец Категория:Църкви във Великотърновската епархия Категория:Основани през 12 век Категория:Храмове, посветени на Петър и Павел