Христо Гоцев Тенчов или Тенчев е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Роден е в българския южномакедонски град Кукуш през 1872 година в семейството на търговеца Гоце Тенчов (роден 1850 г., убит при пътуване в 1883 или 1885 година). Христо е най-големият брат на Иван Тенчов – aптекар, и Димитър (Мито) Тенчов – зъболекар, когото издържа да следва също във Франция, и двамата членове на ВМОРО; най-малкият му брат е Кирил Тенчов, завършил финанси.

Тенчов учи в Кукуш, след това в 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Учи медицина в Нанси, след това в Сорбоната в Париж, където завършва през януари 1901 година, връща се в Солун и работи като лекар. Назначен е за екзархийски лекар и остава такъв до 1912 година. Като училищен лекар обслужва и пансионите в двете гимназии до 1911 година, а през 1911 г. е назначен за лекар на пансиона в педагогическото училище. Обслужва и болни извън града, често е викан за консултации по тежки случаи заедно с лекари чужденци в града.

Влиза във ВМОРО и лекува много ранени български четници. На Серския окръжен конгрес от 1905 година е избран за председател на Солунския окръжен комитет. Държи аптека в Солун и там оказва първа помощ на Яне Сандански при два от атентатите, извършени срещу него след Младотурската революция – при първото нападение, на 4 септември (стар стил) 1908 г., докторът след оказаната помощ го настанява в Италианската болница, при второто нападение, на 14 август 1909 г., изважда куршума, попаднал близо до сърцето, и отново го отвежда в същата болница.Крум Благов - 50-те най-големи атентата в българската история, 27. Убийството на Яне Сандански . След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е включен в ръководството ѝ.

Владее свободно старотурски, арабски, латински, френски, английски, немски, турски и руски език.

Доктор Христо Тенчов напуска Солун през Междусъюзническата война през 1913 г. и временно пребивава в София. През Първата световна война е мобилизиран в Дедеагач. След това окончателно се премества в София заедно с жена си и трите си деца, където практикува медицина до смъртта си през 1953 г. През 1944 година подписва т.нар. Апел към македонците в България. Баща е на доктор Гоце Тенчов.

Родословие

Бележки

Категория:Български лекари от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в София Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български поручици Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Христо