Древните олимпийски игри са спортни игри, провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес).
Към края на 6 век пр.н.е. в Древна Гърция в рамките на религиозни празненства се провеждат много спортни фестивали – серии от атлетически състезания между представители на различните полиси. Главните четири са наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от Късната античност започват да изчисляват времето по периодите между тях – олимпиада. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.
Според легендите игри са провеждани и преди 776 г. пр Хр. , но точно те се приемат за първа олимпиада, тъй като само за игри след тази дата съществуват исторически доказателства. На първите игри имало състезание по бягане на разстояние един стадий (192 м), или дължината на обиколката на стадиона, и е известен победителят Кореб, родом от Елида.
С идването на римляните през 2 в. пр. Хр. Олимпийските игри продължават да се провеждат, но постепенно загубват значението си, като няма консенсус кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени.
За игрите се установява т.нар. Олимпийско примирие, така че атлетите да могат безопасно да пътуват от своите градове до игрите. Наградите за победителите са венци от маслинови листа. Игрите стават политическо средство, използвано от полисите да отстояват господството си над враговете. По време на игрите политиците обявяват политически съюзи, а по време на война жреците често правят жертвоприношения на боговете за победа. Игрите допринасят за разпространението на елинистическата култура в района на Средиземно море. Олимпийските игри са и религиозни празници. Статуята на Зевс в Олимпия е считана за едно от Седемте чудеса на античния свят. Скулптори и поети се събират на всяка олимпиада, за да показват своите произведения на изкуството на потенциални покровители.
На древните олимпийски игри има по-малко спортни дисциплини, отколкото на модерните и винаги се провеждат в Олимпия. В тях се състезават само свободнородени гръцки мъже, като могат да вземат участие представители на всеки полис, стига да са удовлетворили критерия за вход. Въпреки това е имало и победителки жени, собственички на колесници. Победителите в игрите са на голяма почит и техните подвизи са записвани за бъдещите поколения.
Мит за произхода Древните гърци обвързват олимпийските игри с митологията. Произходът им е приписван на боговете и има различни легенди кой всъщност ги е създал. Тези хипотези за произхода са почти невъзможни за разплитане, но все пак са се появили хронология и модели, които помагали на хората да разберат историята зад игрите.
Гръцкият историк Павзаний разказва за дактила Херакъл (не римския бог или синът на Зевс) и четирима от братята му, Пеонес, Епимед, Ясий и Идас, които се състезават в Олимпия, за да забавляват новородения Зевс, който коронясва победителя с маслинен венец (венецът по този начин се е превърнал в символ на мира). Това също обяснява четиригодишния интервал между игрите. Другите олимпийски богове също се занимавали със състезания по борба, скачане и бягане.
Друг мит за произхода на игрите е историята на Пелопс, местен олимпийски герой. Еномей, царят на Пиза в Гърция, имал дъщеря на име Хиподамея и според един оракул тя щяла да бъде убита от съпруга си. Затова той поставя условието, че всеки младеж, който иска да се ожени за дъщеря му, е длъжен да я откара с колесницата си, а Еномей ще ги последва в друга колесница и ако ги настигне, ще промуши с копие кандидата. Конете на колесницата на царя били подарък от Посейдон и били свръхестествено бързи. Дъщерята на царя се влюбила в мъж на име Пелопс. Преди състезанието Пелопс убедил колесничаря на Еномей – Миртил, да замени бронзовите мостови щифтове на царската колесница с восъчни. По време на състезанието восъкът се разтопил и царят паднал от колесницата си и умрял. След победата си Пелопс организирал състезания с колесници като благодарност към боговете и като погребални игри в чест на цар Еномей, за да бъде пречистен от смъртта му. Именно от това погребение, проведено в Олимпия, било вдъхновено началото на Олимпийските игри. Пелопс станал велик цар, местен герой и дал името си на полуостров Пелопонес.
Един по-късен мит, приписан на Пиндар, гласи, че фестивалът в Олимпия включва Херакъл, сина на Зевс. Според Пиндар, Херакъл е създал атлетически фестивал в чест на баща си Зевс, след като завършил дванадесетте си подвига.
Изводите, които произтичат от тези митове са, че гърците са вярвали, че игрите имат своите корени в религията, че атлетичното състезание е обвързано с култ към боговете, а възраждането на древните игри е имало за цел да донесе мир, хармония и завръщане към корените на гръцкия живот.
История В Древна Гърция са провеждани два основни ритуала – Олимпийските игри и Елевзинските мистерии.
Предистория Районите около Средиземно море имат дълга традиция на атлетични спортове. Древните египтяни и месопотамци изобразяват атлетични сцени в гробници на царе и благородници. Те обаче не провеждат състезания за народа, а с цел запазване на царете и горните класи. Минойската култура високо цени гимнастиката, като на стените на двореца са изобразени прескачане на бикове, преобръщане, бягане, борба и бокс. Микенците заимстват минойските игри, както и състезанията с колесници по време на религиозни или погребални церемонии. Героите на Омир участват в състезания за почитане на мъртвите. В Илиада има състезания с колесници, бокс, борба, състезания по ходене, както и фехтовка, стрелба с лък и хвърляне на копие. В Одисеята са добавени и дълъг скок и хвърляне на диск.
Първи игри Според Аристотел, годината на първите олимпийски игри е 776 пр. Хр., като тя е приета до голяма степен от повечето, макар и не от всички, следващи древни историци. Тя остава най-известната година и археологическите находки я потвърждават.
Олимпийски календар Историкът Ефор, живял през 4 в пр. Хр., е сред онези, които започват да употребяват периода между игрите за измерване на време, макар че редом с него в тази конкретна епоха обикновено се сочат и Хипия от Елида, Ератостен или дори Тимей.
Олимпийските игри се провеждат на интервал от четири години, а по-късно древните историци броят годините свързано с игрите, като се въвежда терминът „Олимпиада“ за периода между две игри. Преди това са се използвали местните системи за датиране на отделните полиси, което водело до объркване при опит да се определят точни дати. Например Диодор заявява, че е имало слънчево затъмнение през третата година от 113-та олимпиада, което трябва да е затъмнението от 316 г. пр. Хр. Така е определено, че 765 г. пр. Хр. е година на първата Олимпиада. Въпреки това сред учените продължават разногласията за това, кога са започнали игрите.
Ранна история Няколко групи се борят за контрола на светилището в Олимпия, а оттам и за игрите, като целта е престиж и политическо предимство. По-късно Павзаний пише, че през 668 г. пр Хр. Фидон от Аргос е упълномощен от Пиза да превземе светилището от Елида, което той направил и през тази година лично контролирал игрите. Следващата година Елида си възвърнала контрола.
В първите 200 години от съществуването на игрите те имат единствено регионално религиозно значение. В тях се състезават само елини, живеещи в близост до Олимпия. Това се доказва от доминирането на пелопонески атлети в списъците на победителите.
Олимпийските игри са едни от Панхеленските игри, четири различни фестивала, провеждани на всеки две или четири години така, че всяка година да има по едни игри. Олимпийските игри са по-важни и престижни от Питийските (в Делфи), Немейските (в Немея) и Истмийските игри (в Истмус).
Имперски период След като Рим завладява Гърция, олимпийските игри продължават. Събитието обаче намалява популярността си през годините преди управлението на Август. През този период римляните до голяма степен се концентрират върху вътрешни проблеми и обръщат по-малко внимание на провинциите. Фактът, че всички конни победители са от близките населени места и че има „оскъдни статуи на победители в Алтиса“ от този период, предполага, че игрите са малко пренебрегнати. През 86 г. пр. Хр. римският генерал Луций Корнелий Сула ограбва Олимпия и други гръцки съкровищници, за да финансира войските си. Той е единственият римлянин, който използва насилие срещу Олимпия.Young, p. 131 Сула е домакин на игрите през 80 г. пр Хр., които са проведени като празненство по случай неговите победи над Митридат. Предполага се, че единственото проведено състезание е надбягване (стадий), защото всички атлети са извикани в Рим.Newby, p. 26
Август При управлението на император Август олимпийските игри претърпяват възраждане. Преди да дойде напълно на власт, дясната ръка на Август, Марк Агрипа възстановява повредения храм на Зевс и в 12 г. пр. Хр. Август моли цар Ирод от Юдея да субсидира игрите. Въпреки че никой римлянин до тогава не е участвал в атлетическо състезание в Олимпия, през ранните години на управлението на Август някои от неговите сътрудници, включително бъдещият император Тиберий, спечелват конни състезания.
След като Август бил обявен за Бог от Сената след смъртта му, статуя с неговия образ била издигната в Олимпия. На следващи божествени императори също били издигнати статуи в свещения Алтис. Стадионът бил реновиран по негова заповед и гръцките атлети били субсидирани като цяло.Young, p. 132
Нерон Едно от най-скандалните събития в Олимпийската история се е случило под управлението на император Нерон. Той желаел победа във всички състезания с колесници в Панхеленските игри в една година, затова наредил на четиримата главни домакина да проведат игрите си през 67 г. сл. Хр., а не през 65 г. както били планирани. В Олимпия той бил изхвърлен от колесницата си, но въпреки това бил обявен за победител въз основа на това, че щял да спечели, ако бил завършил състезанието. Нерон също се мислел за талантлив музикант, затова той добавя музика и пеене на тези състезания, на които липсват такива, включително в Олимпия. Въпреки ужасното му пеене, той печели всички състезания, като без съмнение причината е защото съдиите се страхуват да дадат победата на някой друг. След неговото убийство, олимпийските съдии трябвало да върнат дадените им подкупи и да обявят „Неронската Олимпиада“ за невалидна.
Ново възраждане През първата половина на втори век по време на управлението на филеленските императори Адриан и Антонин Пий настъпва нова и успешна фаза в историята на игрите. Олимпийските игри привличат голям брой зрители и състезатели, а славата на победителите се разпространява из цялата Римска империя. Този разцвет продължава през по-голямата част от втори век. За пореден път, философи, оратори, артисти, религиозни прозелити, певци и други изпълнители посещават фестивала на Зевс.
Упадък През трети век се наблюдава спад в популярността на игрите. Листа с победители на Секст Юлий Африкан приключва с олимпиадата през 217 г. сл. Хр. и няма оцелял текст от следващи автори, който да споменава по-късни олимпийски победители. Надпис, намерени при разкопки, показват, че игрите са продължили. До скоро последната сигурна информация за победител касае Публий Асклепиад от Коринт, който спечелил петобой през 214 г. сл. Хр. През 1994 г. е открита бронзова плоча, изписана с победителите в бойните спортове от континента и Мала Азия – доказателство, че международните олимпийски игри продължават поне до 385 г. сл. Хр.Young, p. 135