Белград () е столицата и най-големият град в днешна Сърбия. Разположен е при вливането на река Сава в Дунав и пресечната точка на Среднодунавска низина и Балканския полуостров. Близо 1,7 милиона души живеят в административните граници на града. Той е третият по големина от всички градове на река Дунав.Cities on the Danube, www.worldatlas.com, Посетен на 20 юни 2025 г.

Белград е един от най-старите непрекъснато населени градове в Европа и света. Една от най-важните праисторически култури в Европа, културата Винча, еволюира в района на Белград през 6-то хилядолетие пр.н.е. В древността трако-даките са обитавали района, а след 279 г. пр.н.е. келтите заселват града, наричайки го Сингидун. Той е завладян от римляните по време на управлението на Август и получава римски градски права в средата на 2 век. Той е заселен от славяните през 520-те години и преминава няколко пъти между Византийската империя, Франкската империя, Българското царство и Кралство Унгария, преди да стане седалище на сръбския крал Стефан Драгутин през 1284 г. Белград служи като столица на Сръбското деспотство по време на управлението на Стефан Лазаревич, а след това неговият наследник Георги Бранкович го връща на унгарския крал през 1427 г. Обедните камбани в подкрепа на унгарската армия срещу Османската империя по време на обсадата през 1456 г. остават широко разпространена църковна традиция до ден днешен. През 1521 г. Белград е завладян от османците и става седалище на санджака Смедерево. Често преминава от османско към хабсбургско владичество, при което по-голямата част от града е разрушена по време на османско-хабсбургските войни.

В периода след Сръбската революция, Белград отново е обявен за столица на Сърбия през 1841 г. Северен Белград остава най-южният пост на Хабсбургите до 1918 г., когато е присъединен към града, поради това, че бившите австро-унгарски територии стават част от новото кралство на сърби, хървати и словенци след Първата световна война. Белград е столица на Югославия от създаването ѝ през 1918 г. до нейното разпадане през 2006 г. С фатално стратегическо положение, за града е имало битка в 115 войни и 44 пъти е разрушаван, бомбардиран е пет пъти и е обсаждан много пъти.

Като главен град на Сърбия, Белград има специален административен статут в Сърбия. Това е седалището на централното правителство, административните органи и държавните министерства, както и дом на почти всички най-големи сръбски компании, медии и научни институции. Белград е класифициран като бета-глобален град. Градът е дом на Клиничния център на Сърбия, един от болничните комплекси с най-голям капацитет в света, църквата Свети Сава, една от най-големите православни църковни сгради, и Белград Арена, една от закритите арени с най-голям капацитет в Европа. Белград е домакин на големи международни събития като Конференцията на река Дунав от 1948 г., първата среща на върха на Движението на необвързаните (1961 г.), първото голямо събиране на ОССЕ (1977 – 1978 г.), конкурса за песен на Евровизия (2008 г.), както и спортни събития като първото Световно първенство по водни спортове на FINA (1973), Европейското първенство по футбол на УЕФА (1976), Лятна универсиада (2009) и три пъти на Евробаскет (1961, 1975, 2005).

История

Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе. При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).

За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век – на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство. Впоследствие градът е в състава на Душановото царство, но вероятно със завладяването на Видинското царство от маджарите през 1365 година е отново присъединен към Унгарското кралство. По времето на деспот Стефан Лазаревич (1403 – 1427 г.) е за кратко главен град на Моравското деспотство, тъй като сигурната Белградска крепост дава възможност за бързото ѝ напускане в случай на опасност в посока към унгарските земи.

Белград е превзет на третия опит от османските турци на 28 август 1521 година (след обсадите през 1440 и 1456), като отбраната на крепостта се ръководи от бан на унгарско подчинение. Предимно българското население от околността активно участва в отбраната на Белградската крепост, но след превземането ѝ от османците е изселено по Виа Милитарис към Източна Тракия и Цариград през 1521/1522 години.

Със султански ферман от 30 ноември 1830 година de jure е призната автономията на Белградския пашалък под името Княжество Сърбия, но до 7 май 1841 година, княжеска столица е главния град на Шумадия – Крагуевац, където заседава старата скупщина. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград изгонен от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции, някои от които от съображения за сигурност се намират дотогава de facto все още в Крагуевац. При избухването на Балканската война двама души от Белград са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война, на 20 октомври 1944 г., Белград е превзет от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия.

След превземането на Белград от червената армия, градът става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно на Социалистическа федеративна република Югославия. Днес Белград е столица на Сърбия, която отново е самостоятелен субект на международното право след обявяване независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 г.

През ХХ век градът е бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.

География Топография

Белград е разположен на 116,75 м надморска височина и се намира при вливането на река Сава в Дунав. Историческото ядро ​​на Белград, Калемегдан, се намира на десния бряг на двете реки. От XIX век градът се разширява на юг и изток; след Втората световна война, Нови Белград е построен на левия бряг на река Сава, свързваща Белград със Земун. По-малки, предимно жилищни общности отвъд Дунав, като Крняча, Котеж и Борча, също се сливат с града, докато Панчево, силно индустриализиран сателитен град, остава отделен град. Градът има градска площ от 360 км2, докато заедно със столичния си район покрива 3223 км2.

На десния бряг на Сава централен Белград има хълмист терен, докато най-високата точка на самия Белград е хълмът Торлак на 303 м. Планините Авала (511 м) и Космай (628 м) се намират на юг от града. Отвъд Сава и Дунав земята е предимно равнинна, състояща се от алувиални равнини и льосови плата.

Една от характеристиките на градския терен са масовите нестабилни земни участъци (massive wastelands). На територията, обхваната от ОУП, има регистрирани 1155 пункта с нестабилности, от които 602 са действащи, а 248 са с „висок риск“. Те обхващат почти 30% от територията на града и включват няколко вида нестабилности. По-бавно изместващите се участъци от земни маси са разположени по склоновете над реките, предимно върху глинести почви, с наклон между 7 и 20%. Най-критичните са в Карабурма, Звездара, Вишница, Винча и Ритопек, в долината на река Дунав, и Умка, и особено нейния квартал Дъбоко, в долината на река Сава. Те имат движещи се и спящи фази, а някои от тях са известни от векове. По-малко активни зони на разместване включват целия склон на Теразие над Сава (Калемегдан, Савамала), който може да се види от наклона на паметника Победник и кулата на Катедралната църква, и участъка Вождовац, между Баница и Автокоманда.

Свлачищата обхващат по-малки площи, развиват се по стръмни скали, понякога с наклон до 90%. Те са разположени предимно в изкуствените льосови хълмове на Земун: Гардош, Чуковац и Калвария.

Въпреки това по-голямата част от движението на земни маси в Белград, около 90%, е предизвикано от строителните дейности и повреди във водоснабдителната система (спукани тръби и др.). Кварталът Мириево се смята за най-успешният проект за отстраняване на проблема. По време на строителството на квартала от 70-те години на XX век теренът систематично се облагородява и движението на земята днес е напълно спряно.

Климат

Белград има влажен субтропичен климат (Cfa), според климатичната класификация на Köppen, с четири сезона и равномерно разпределени валежи. Средните месечни стойности варират от 1,4 °C през януари до 23,0 °C през юли, със средна годишна стойност от 12,5 °C. Има средно 31 дни в годината, когато температурата е над 30 °C, и 95 дни, когато температурата е над 25 °C. В Белград падат около 691 мм валежи годишно, като късната пролет е най-влажна. Средният годишен брой слънчеви часове е 2112.

Най-високата официално регистрирана температура в Белград е била 43,6 °C на 24 юли 2007 г., докато от другата страна най-ниската температура е била −26,2 °C на 10 януари 1893 г.

Администрация

Белград е отделна териториална единица в Сърбия, със собствена автономна градска власт. Събранието на град Белград има 110 членове, избрани за четиригодишен мандат. 13-членен градски съвет, избран от събранието и председателстван от кмета и неговия заместник, има контрол и надзор над градската администрация, която управлява ежедневните административни дела. Той е разделен на 14 секретариата, всеки от които има специфично портфолио, като трафик или здравеопазване, и няколко професионални служби, агенции и институти.

Изборите за градско събрание на Белград през 2022 г. са спечелени от Сръбската прогресивна партия, която формира управляваща коалиция със Социалистическата партия на Сърбия. Между 2004 г. и 2013 г. Демократическата партия е на власт. Поради значението на Белград в политическия и икономическия живот на Сърбия, длъжността кмет на града често се описва като третата по важност служба в държавата след премиера и президента на републиката.

Като столица Белград е седалище на всички сръбски държавни органи – изпълнителна, законодателна, съдебна, както и седалище на почти всички национални политически партии, както и на 75 дипломатически мисии. Това включва Народното събрание, Президентството, правителството на Сърбия и всички министерства, Върховния касационен съд и Конституционния съд.

Общини

Градът е разделен на 17 общини. Преди това те са били класифицирани в 10 градски (намиращи се изцяло или частично в границите на същинския град) и 7 крайградски общини, чиито центрове са по-малки градове. С новия градски статут от 2010 г. всички те получават равен статут, с уговорката, че крайградските (с изключение на Сурчин) имат определени автономни правомощия, свързани главно със строителството, инфраструктурата и комуналните услуги.

Повечето от общините са разположени на южната страна на реките Дунав и Сава, в района на Шумадия. Три общини (Земун, Нови Белград и Сурчин) се намират на северния бряг на Сава в района на Срем, а община Палилула, разположена над река Дунав, е както в регионите Шумадия, така и в Банат.

Столичният окръг Град Белград се разделя на 17 общини:

Население