Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава. Схващането за нейния обхват се променя, като непрекъснато се увеличава. През римската епоха Италия се нарича самият Апенински полуостров без Паданската низина. През Средновековието Италия е всичко на юг от Алпите, включително островите Сицилия, Сардиния и Корсика. Днес последният остров принадлежи на Франция. Междувременно италианските държави завладяват и контролират територии по бреговете на Средиземно море и в Африка. Единна държава Италия се появява едва през 1870 г., а през 1945 г. се установяват днешните ѝ граници.
Първите сведения за народи в Италия се отнасят за етруските, латините, самнитите, лигурите, умбрите и др. Гърците основават свои колонии. Когато през 753 г. пр. Хр. е основан град Рим, той възприема много от останалите обитатели на полуострова. Рим възниква като царство, през 509 г. се превръща в република, разпростира властта си далеч извън Италия и в края на І пр. Хр. става империя. Италия (сърцевината на тази империя) остава с особен статут, докато останалите земи са организирани като провинции. Тя представлява съюз от градове и племена, начело с Рим. През 91 – 88 г. пр. Хр. част от тях въстават и изискват равни права с римските граждани. Така Италия постига известна унификация.
През първите два века от новата ера Италия е център на средиземноморския свят. Тя се радва на голям за времето си икономически и културен напредък. Непознати са ѝ чуждите нашествия и гражданските войни. Това се променя през ІІІ век с кризата на войнишките императори, а в началото на ІV в. император Константин І измества столицата на изток, в Константинопол. Рим остава столица на Западната римска империя, която от началото на V в. се бори за оцеляване. Още през 410 г. на полуострова нахлуват вестготите, след това вандалите и други варварски народи. През 476 г. Одоакър ликвидира империята и създава свое кралство. Следват тежки и кървави времена – великото преселение на народите. През 493 г. остготите завладяват Италия, но по-късно са унищожени от Византия. През VІ век тук се настаняват лангобардите. През VІІІ век Италия е завладяна от франките на Карл Велики. Те създават Папската държава и оттогава папата в Рим става най-влиятелният първосвещеник в християнския свят.
През Средновековието Италия представлява сбор от държави и чужди владения и арена на тежки борби. Папите оспорват властта на германските императори, новите градове претендират за автономия. Французи, испанци, германци ламтят за богатствата на страната. Постепенно в Италия се оформя проспериращият север, където градове-републики като Венеция, Генуа, Флоренция, Милано и Сиена натрупват богатства, и изоставащият юг, който попада под властта на кралство Арагон. На север се появява и първото модерно културно явление – Ренесансът. Творци като Алигиери, Бокачо, Микеланджело, да Винчи, Рафаело задават тон в културата на цяла Европа.
Неслучайно в края на ХV век страната привлича нова вълна нашествия (т. нар. Италиански войни), които я опустошават. Започва епоха на застой и икономическа стагнация. Градовете-републики се превръщат в наследствени монархии. Генуа и Венеция постепенно изгубват отвъдморските си владения. През ХVІІІ век краят на Хабсбургска Испания довежда до пренареждане на политическата карта. Увеличава се влиянието на Австрия и Франция. С началото на Френските революционни войни започва нов период на чужда власт. Една след друга загиват малките италиански държави – за някои това е временно, но за други окончателно. Французите обаче носят значителни социални промени – отменя се крепостното право, утвърждават се гражданки и човешки права. Затова след края на Наполеон Бонапарт (който е бил обявен за крал на Италия) италианците не се примиряват със започналата реакция. ХІХ век е време на серия италиански революции, които донасят първите конституции и все по-често се говори за обединение на Италия.
Обединението е постигнато на няколко етапа от най-силната италианска държава: Пиемонт. През 1860 г. нейният крал Виктор Емануил ІІ става крал на Италия, а през 1870 г. то е завършено. Новата държава се приема за Велика сила, завладява колонии в Африка, но страда от вътрешни противоречия и слабост. Тя подкрепя Антантата през Първата световна война, но е разочарована от мирните договори, тъй като не получава голямо разширение. От този факт се ражда фашизмът – крайно авторитарно движение, което от 1922 г. е на власт. Неговият водач Мусолини е популярен и уважаван в Европа, но подкрепя Хитлер през Втората световна война. Това му коства властта – през 1943 г. режимът му рухва, а две години по-късно той е убит.
Възстановяването на Италия след войната се свързва с името на Алчиде Де Гаспери и се определя като икономическо чудо. Италия става съосновател на Европейския съюз и участва в НАТО. Вътрешните ѝ трудности обаче продължават – трудни мнозинства в парламента, често сменящи се правителства, корупция. Страната обаче си остава любима туристическа дестинация на милиони хора в света, голям селскостопански производител и производител на автомобили. В края на ХХ век партийната ѝ система рухва, започва период на нестабилност, усилен от финансовата криза от 2008 г. На власт се изреждат популисти и националисти, които хвърлят Италия в крайностите на икономическия и политически живот.
Италия преди Рим Праисторически находки
Приема се, че първите хора са дошли на Апенинския полуостров преди около 850 000 години. Многобройни каменни артефакти от тяхното присъствие са открити през 1983 г. на хълма Монте Поджоло в Северните Апенини. Следи от неандерталци има край Рим и Верона (намерен е бебешки зъб), а в долината Вал Камоника в Алпите и до днес могат да се видят пещерни рисунки от преди 15 000 години. През 1991 г. на границата между Италия и Австрия е открита мумия на човек от 3300 г. пр. Хр. Йоци (както е известна мумията) е най-старото запазено тяло на човек в Европа. Днес е изложена в историческия музей в град Болцано, Северна Италия.
В следващите хилядолетия Италия става обект на серия нашествия от север. Новодошлите, за които трудно могат да се дадат подробности, оставят свои следи в долината на река По. Първата вълна създава т. нар. Ремеделска култура. Тя е от Медно-каменната епоха. През Бронзовата епоха в същия регион се оформя друга култура с името Терамар (ок. 1750 – 1150 г. пр. Хр.). Характерни за нея са наколните жилища и наторяването на земята. От ХІ до ІХ век в Италия се разпространява общоевропейската култура на погребалните урни (тук наричана Прото Виланова). Впоследствие тя се развива в културата Виланова, която е предшественик на културата на етруските.
Същевременно на остров Сардиния се развива Нурагическата цивилизация (ХVІІІ-ІІ в. пр. Хр.), за която са характерни големите отбранителни кули (нураги). Открити са 6500 нураги, част от които в добро състояние.Miriam Balmuth, The Nuraghi of Sardinia. An Introduction, in: Studies in Sardinian archaeology, ed. by Robert J. Rowland, p. 23 Смята се, че те са се издигали над малки селища. Населението от тази цивилизация добива много олово и мед и става основен производител на сплави, включително бронз за цялото Средиземноморие. Вероятно сардинците са съставлявали част от т. нар. „морски народи“, които опустошават в края на ІІ хил. източните брегове на морето.
Италийци, етруски и гърци
През първата половина на І хилядолетие Италия е населена с най-различни народи, между които няма етническа или културна близост. Все пак повечето са от групата на индоевропейските народи. Тук те се наричат италийци и се отличават с близост на езика. В тази група са латините, самнитите, оските, умбрите и др. Те населяват централната част на полуострова.Владимир Попов, История на стария свят, В. Търново 2008, с. 466 Учените ги разделят на две части според езика. Латините изиграват главна роля за създаването на бъдещата римска държава.
Докато за италийците повечето факти изглеждат ясни, много въпроси будят другите народи. Лигурите в Северна Италия (главно около днешна Генуа) не са индоевропейци. В по-древни времена те населяват и обширни райони от Галия и Испания, но с нахлуването на келтите ареалът им се свива. Неясноти има и около произхода и езика на сиканите на остров Сицилия, както и за пелазгите. Смята се, че пелазгите са част от по-голяма общност, населявала също и Балканите и егейския свят. През VІ-V век в Северна Италия се появяват келтите (галите), без да е известно как става това. Оттогава те са доминиращия елемент в Паданската низина.
Най-блестяща цивилизация създават етруските, които населяват земите на запад от река Тибър, днешна Тоскана. Без да организират държава, те живеят в градове, 12 от които съставят политическа конфедерация.Harry Hearder, A short history of Italy: from classical times to the present day, Cambridge 1966, p. 3 Произходът им е неизвестен, писмеността им е неразчетена. Оставят богато културно наследство – стенописи, статуи, гробници, в които отчетливо се вижда гръцкото влияние. Пример за това е статуята Аполон от Вейи. Строят предимно с тухли и дърво. В изобразителното изкуство се акцентира на забавленията в живота – музика, танци и пиршества.Mark Cartwright, Etruscan Tomb Paintings, 2017 (Ancient History Encyclopedia) Вярват в отвъдния живот и създават цели полета с малки куполни гробници, в които поставят дарове за починалите. Първоначално кремират телата, а праха поставят в красиви урни, а по-късно ги погребват.
Значителна част от населението на Италия представляват гърците, дошли тук в процеса на колонизацията. След първата колония Куме (около 750 г. пр. Хр.) следват Неаполис, Посейдония, Сиракуза, Тарент и много други. Гърците строят храмове и театри, градовете им просперират. Те воюват с картагенците и етруските. По-късно римляните са толкова впечатлени от културните им постижения, че назовават южните части на страната си Магна Гърция (Magna Graecia). Гърците и етруските оказват голямо влияние върху римската държава.
Господство на Рим Римска република Според легендата бъдещият господар на Италия – Рим е основан от братята Ромул и Рем през 753 г. пр. Хр. В началото градът е малко царство, един от многото градове-държави на полуострова. Има седем легендарни царе, първият от които е Ромул. Обществото на най-ранния Рим е поделено на патриции (знатните семейства) и плебеи (обикновените хора). Патрициите са привилегированата класа: те контролират управлението и командват армията, съставят и Римския сенат. Цар Сервий Тулий изравнява всички римски поданици по права, което предизвиква реакцията на патрициите. През 509 г. пр. Хр. те прогонват царете, които при това са етруски и обявяват Рим за република.
В републиката основният принцип на управлението е споделената отговорност между управляващите (магистратите). Сенатът поема върховната власт, заедно с консулите, а по-късно – и с народните трибуни. Рим през републиканския период е агресивна държава и води непрекъснати войни. Първите конфликти са с близките латински и етруски градове, особено войната с град Вейи, продължила през по-голямата част от V в. Тежки и кръвопролитни са трите Самнитски войни (343 – 290 г.), след които Централна Италия се оказва под римска власт.Dictionary of Ancient History, ed. by Graham Speake, Penguin books 1995, p. 567 Нееднократно, особено в последвалата война с епирския цар Пир, Рим търпи поражения. Наградата е покоряването на Южна Италия с богатите гръцки колонии, което става факт през 272 г. пр. Хр.