Янково (, или Μεσοπόταμο или Μεσοπόταμον, до 1927 година Γιάγκοβη, Янкови, или Γιάγκοβα, Янкова) е бивше село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География Янково е било разположено на 6 km южно от Сятища, в долината на Бистрица (Алиакмонас).
История В Османската империя Селото е споменато в кондиката на Завордския манастир в 1534 година с 23 кръщелни имена. Една част от жителите му приемат исляма, като запазват гръцкия си език – така наречените валахади. В 1797 година митрополит Неофит II Сисанийски, споменава селото като населявано от християни и мохамедани.
В XIX век Янково е малко селце в Сятищка нахия на Населишка каза с около 40 къщи.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Янкова (Ιánkova) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Янково живеят 100 жители гърци християни и 100 гърци мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янко е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 49 къщи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янково (Yankovo) има 245 гърци.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Янково (Γιάνκοβο), Населишка каза, живеят 235 валахади.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Янково остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманските жители на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като чисто бежанско село с 35 семейства или 126 души.
В 1927 година е прекръстено на Месопотамон. Селото е напълно напуснато от жителите си по време на Втората световна или Гражданската война.
Селото е закрито на 16 октомври 1940 година.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Горуша Категория:Валахадски селища