„Свети Мина, Виктор и Викентий“ () е православна църква в град Сятища, Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия на Вселенската патриаршия.

Местоположение Църквата е изградена в близост до пътя Хора – Герания, между двете махали.

История Посторена е в 1702 година при архиерейството на Зосим II. Посветена е на Свети Мина, Свети Виктор и Свети Викентий.

Ктиторският надпис се намира вътре в църквата, над южния вход. Той е запазен фрагментарно, тъй като хоросанът на места е паднал, главно в горния десен ъгъл и в част от източната страна, което е довело до загуба на части от редовете му. Текстът е написан с черно върху охрен хоросан и е ограден с червена лента. Текстът гласи:

Така според надписа църквата е обновена в 1701 година по време на период на голям икономически просперитет за Сятища, тъй като по това време доминира голямата църковна фигура, архиепископ Зосим. В надписа той е посочен като „проедър“ и „бивш Охридски“. Точно така е титулуван и подписан след слизането му от архиепископския престол в Охрид в 1699 година. Следващият израз „роден и отрасъл в отечеството“ е пряка препратка към родното място на Зосима – Сятища. Изписването на църквата става няколко години по-късно, в 1728 година. Ктиторството за стенописването е поето от общо трима архонти на Сятища.

В последните редове на текста са посочени зографите братята Константинос йерей, Николаос и Анастасиос, но без да се посочва мястото им на произход. Имената на тези трима зографи се идентифицират със зографа Анастасиос Йоани Калудис и неговите братя от Капесово. Те са изброени в ктиторския надпис на „Свети Илия“ в Сятища (1740 – 1742). Повторението на характерни фрази и в двата ктторски надписа, и голямото сходство между буквите потвърждават тази идентификация. Освен това името Анастасиос, освен в двата надписа, се среща и в епитафията от „Света Параскева“ (1741).

Архитектура Храмът представлява еднокорабна базилика с дървен покрив и женска църква на запад. Размерите на храма са 16,5 m на 7 m, като няма никакви достроявания. Църквата е наполовина вкопана, което е често срещано явление през годините на турското владичество. От южната страна има трем.

Вътрешната украса на църквата е ограничена до южната стена и светилището, като останалите повърхности са измазани с вар. Стенописите са от 1728 година, като оцелели от този период са тези на южната стена – Свети Мина и другите светци войни Димитър, Нестор, Теодор и Меркурий, Свети Христофор и лекарите Свети Безребреници Козма и Дамян и Пантелеймон. Зографите се придържат към класическите модели на Палеологовата школа и наследилата я Критска.

Църквата има красив резбован иконостас. Иконата на Свети Мина е от 1722 година, дело на Мануил Зограф.

Бележки

Категория:Църкви в Сисанийската и Сятищка епархия Категория:Църкви на Охридската архиепископия Категория:Църкви в Сятища Категория:Храмове, посветени на Мина Котуански