Еугѐниуш Ткачѝшин-Дѝцки () е полски поет и прозаик, един от важните творци от младото поколение в полската литература. Лауреат е на няколко литературни награди, в това число и най-престижната полска литературна награда – Нике. Превеждан е на английски, немски, словенски и италиански език.Биография на Ткачишин-Дицки на сайта „Teatrnn.pl“ (посетен на 25.05.2014 г.)
Биография Роден на 12 ноември 1962 г. в село Волка Кровицка, близо до град Любачов, Югоизточна Полша, в полско-украинско семейство. Завършва полска филология в Люблинския университет „Мария Склодовска-Кюри“, след което защитата докторантура в Люблинския католически университет. Днес живее във Варшава.Matywiecki, P. Eugeniusz Tkaczyszyn-Dycki, 2006. – биография на Ткачишин-Дицки на сайта „Culture.pl“ (посетен на 25.05.2014 г.); Биография на Ткачишин-Дицки на сайта „Teatrnn.pl“ (посетен на 25.05.2014 г.); Биография на Ткачишин-Дицки на сайта „Bookinstitute.pl“ (посетен на 25.05.2014 г.)
Творчество Ткачишин-Дицки започва да пише в ранна възраст. Прави своя литературен дебют през 1990 г. с издаването на стихосбирката „Неня и дриги стихотворения“ ().Биография на Ткачишин-Дицки на сайта „Teatrnn.pl“ (посетен на 25.05.2014 г.)
Произведения Ткачишин-Дицки е автор на редица стихосбирки и една прозаична творба.Matywiecki, P. Eugeniusz Tkaczyszyn-Dycki, 2006 – биография на Ткачишин-Дицки на сайта „Culture.pl“ (посетен на 25.05.2014 г.)
Стихосбирки Nenia i inne wiersze (Люблин, 1990) Peregrynarz (Варшава, 1992) Młodzieniec o wzorowych obyczajach (Варшава, 1994) Liber mortuorum (Люблин, 1997) Kamień pełen pokarmu. Księga wierszy z lat 1987 – 1999 (Изабелин, 1999) Przewodnik dla bezdomnych niezależnie od miejsca zamieszkania (Легница, 2000) Daleko stąd zostawiłem swoje dawne i niedawne ciało (Краков, 2003) Przyczynek do nauki o nieistnieniu (Легница, 2003) Dzieje rodzin polskich (Варшава, 2005) Poezja jako miejsce na ziemi [wybór z lat 1989 – 2003] (Вроцлав, 2006) Piosenka o zależnościach i uzależnieniach (Вроцлав, 2008) Oddam wiersze w dobre ręce (1988 – 2010) (Вроцлав, 2010) Imię i znamię (Вроцлав, 2011) Podaj dalej (Познан, 2012) Kochanka Norwida (Вроцлав, 2014) Nie dam ci siebie w żadnej postaci (Краков, 2016)
Проза Zaplecze (Легница, 2002 г.).
За него Jesień już Panie a ja nie mam domu. Eugeniusz Tkaczyszyn Dycki i krytycy, Krakow, Krakowska Alternatywa. 2001, 84 s. (под редакцията на Гжегож Янкович) ISBN 83-88957-02-3 Pokarmy. Szkice o twórczości Eugeniusza Tkaczyszyna-Dyckiego, Poznan, Wojewódzkiej Biblioteki Publicznej i Centrum Animacji Kultury. 2012, 350 s. (под редакцията на Пьотър Шливински) ISBN 83-62717-53-X Hoffmann, K. Dubitatio. O poezji Eugeniusza Tkaczyszyna-Dyckiego, Szczecin, Forma. 2012, 130 s. ISBN 978-83-63316-22-8 Карагьозов, Панайот. „Еугениуш Ткачишин-Дицки - поезията на пограничията и синтеза.“ Литературен вестник, бр. 36 (2017): 13.
Бележки
Категория:Полски поети Категория:Полски полонисти Категория:Възпитаници на Люблинския католически университет Категория:Носители на награда „Нике“