Едуард Савойски, наричан Либералния (; * 8 февруари 1284, Божè, Сеньория Брес; † 4 ноември 1329, Париж, Кралство Франция) е 15-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1323 – 1329).

Произход Едуард, според френския историк Самюел Гишенон, е вторият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо БожеHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367 (* 1255, † 1294). Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и на Брес Гиг II дьо БожеHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366 и Дофина дьо Сен БонеTitres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113 (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI МонфератскиEdouard Perroy, Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation, Volume 1, с.720). Има двама братя и пет сестри: Бона (* 1275, † 1993/1300), дофина на Виен и графиня на Албон, Гренобъл, Уазан, Бриансон, Амбрюн и Гап като съпруга на Жан I и господарка на Монбрисон като съпруга на Хуго I Бургундски. Еленора (* 1279, † 1324), графиня на Оксер и на Тонер като съпруга на Вилхелм дьо Шалон-Оксер, господарка на Сент Ермин като съпруга на Дрьо IV дьо Мело и графиня на Форез като съпруга на Жан I. Жан (* 1280, † 1284) Беатрис (* 1281, † пр. 1294), годеница на бъдещия граф на Женева Вилхелм III Агнес (* 1286 † 1322), графиня на Женева като съпруга на Вилхелм III Аймон Миролюбивия (* 1291, † 1343), 16-и граф на Савоя, Аоста и Мориен (1329 – 1343), съпруг на Йоланда Палеологина Маргарита (* 1280, † 1339), маркграфиня на Монферат като съпруга на Жан I

Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които императрицата на Византия Йоанна (Анна).

Биография Детство и юношество Едуард е роден на 8 февруари 1284 г. в градчето БожеEdoardo - Il Liberale в Брес, дн. Франция.Histoire de Savoie, с. 285 Според френския историк Жан Фрезе взима името на братовчед си Едуард I от Англия,Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303 син на първата братовчедка на баща му Елеонора Прованска. В годината на раждането му най-големият му брат Жан умира.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367

Чичото на неговия баща, графът на Савоя Филип I, умира на 15 или 16 август 1285 г.Chartes du diocèse de Maurienne, с. 348 и бащата на Едуард, Амадей го наследява като Амадей V.Histoire de Savoie, с. 263

В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което тя разпределя различни завещания, включително на нейния съпруг и на петте ѝ все още живи деца, включително Едуард.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154

На 20-годишна възраст е изпратен от баща си във Франция с въоръжени мъже, за да помогне на крал Филип Хубави срещу фламандците, където освен доказателство за храброст той се окичва със славата на спасител на личността на краля, който се бори с враговете си.Edoardo - Il Liberale

През 1307 г. неговият баща Амадей V пише завещание, в което го обявява за свой единствен наследник в Контадо Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, така и на тези от втория.Sezione Corte -> Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 -> Testamenti -> Mazzo 1.4 -> Fascicolo 24 През следващите години Едуард, според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жени, управлява Савоя по време на отсъствията на баща си, който отива в Англия, няколко пъти във Франция, по време на експедициите му до Италия и по време на защитата на остров Родос.Histoire de Savoie, с. 286

Граф на Савоя

Баща му Амадей V умира на 16 октомври 1323 г., докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298 Той е наследен от сина си Едуард.Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306

Едуард позволява на евреите да се заселват в Савоя и премахва паричните компенсации за престъпления. Традицията показва, че той е този, който е разрешил заселването на евреите в Шамбери от 1319 г. Въпреки това те изглеждат добре установени в столицата на Савойското графство от самото начало на 14 век с получаването на гробище през 1302 г.Timoléon Chapperon, Chambéry à la fin du xive siècle, Dumoulin, 1863 Едуард предоставя и многобройни привилегии: на Сен Жармен д'Амберьйо през 1323/1328 г., на Бия (От Рон), Леа (От Рон) и Ивоар (Шабле) през 1324 г., и на Балон (От Рон) през 1326 г., и оттук идва прозвището му „Либералния“.Ruth Mariotte Löber, Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin xiie siècle-1343, Librairie Droz - Académie florimontane, 1973

Управлението на Едуард, почти винаги във война с враговете си, е кратко. Атакуван от Дофина на Виен, от Господаря на Фосини и от други принцове, той ги завладява, но на следващата година е победен от дофина Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен и неговия брат Хумберт, барон на Фосини, в равнината на Сен Жан ле ВьоHistoire de Savoie, с. 288 в битката при замъка във Варе в Бюже. В тази битка Едуард е пленен от враговете, но е незабавно освободен от своите гвардейски капитани.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311 За други благородници, взети в плен, Едуард трябва да плати откупHistoire de Savoie, Pag 288, бел. 1, като според Фрезе трябва да се откаже от някои привилегии и да продаде замъци и феодални владения, за да може да плати.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311 и 312

През 1327 г. Еуард трябва да се намеси в Мориен, за да потуши зараждащ се бунт.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 313 - 315

През 1328 г. е в свитата на новия краля на Франция Филип VI дьо Валоа в кампанията във Фландрия, участвайки в битката при Мон КаселHistoire de Savoie, с. 291, където фламандските бунтовници са тържествено победени.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 317

В Париж, чрез посредничеството на вдовицата на Луи X, кралицата на Франция Клеманс, Едуард сключва ново мирно споразумение с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318 Това е потвърдено на събранието в Амиен през 1329 г., където той предлага кръстоносен поход в полза на Византийската империяHistoire de Savoie, с. 292, където неговата полусестра Анна е императрица.

Смърт Докато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, Едуард се разболява в Жантийи и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.Histoire de Savoie, с. 292 на 45-годишна възраст.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318 Погребан е в Абатство Откомб на 22 ноември. Тъй като има само една дъщеря, той е наследен от брат си Аймон.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385

Брак и потомство

∞ 27 септември 1307 в Замъка Монбар, БургундияHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 381#ES Histoire des ducs de Bourgogne de la race capétienne, tome VI, pag. 115Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20, Continuatio Chronici Guillelmi de Nangiaco, с. 597 за Бланш БургундскаHistoire de Savoie, с. 285Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303 (* ок. 1288, † 28 юли 1348, Дижон), втората дъщеря на херцога на Бургундия и титулярен крал на Солун Робер II и на съпругата му Агнес Френска и внучка по майчина линия на краля на Франция Свети Луи IX и на Маргарите Прованска.Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21, Chronique anonyme des rois de France, с. 81 Предвид степента на родство на съпрузите е необходима папско разрешение от Бонифаций VIII. Имат една дъщеря: Йоанна Савойска (* ок. 1310, † 29 юни 1344, Замък Венсан), виконтеса на Лимож; ∞ 21 март 1330 в Катедралата на Шартър за Жан III Добрия (* 1286, † 1341), херцог на Бретан, от когото няма деца. Претендира за наследството след смъртта на баща си, но отстъпва правата си на чичо си по бащина линия Аймон за годишна рента от 6000 ливри.

Източници Първични източници Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV. Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. IV. Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20. Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21. Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9 Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel Chartes du diocèse de Maurienne

Историографска литература Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1 Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel Histoire de la Maison de Savoie Titres de la maison ducale de Bourbon Testamenti di sovrani e principi di Savoia Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 e 54 Marie José: Das Haus Sayoven, Stiftung Pro Castellione, 1994

Други COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – EDOUARD de Savoie, Foundation for Medieval Genealogy Savoy 2 – Edoardo "il Liberale", Genealogy Dinastia di Casa Savoia, на contironco.it. Архивирано от оригинала на 18 април 2007 г. André Palluel-Guillard, Édouard , La Maison de Savoie, Sabaudia.org.

Бележки

Категория:Графове на Савоя Категория:Савойска династия Категория:Италианска аристокрация Категория:Починали в Париж