Аймон Савойски, наречен „Миролюбивият“ (; * 15 декември 1273, Бург ан Брес, днешна Франция; † 22 юни 1343, Монмелиан, пак там) от Савойска династията, е от 1329 г. 16-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен. Получава прозвището си заради мъдрото си управление и заради добрите си закони.
Произход Аймон, според френския историк Самюел Гишенон, е третият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Божè (* 1255, † 1294).Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367 Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и Брес Гиг II дьо БожеHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366 и Дофина дьо Сен БонеTitres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113 (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI МонфератскиEdouard Perroy, Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation, Volume 1, с.720). Има двама братя и пет сестри: Бона (* 1275, † 1993/1300), дофина на Виен и графиня на Албон, Гренобъл, Уазан, Бриансон, Амбрюн и Гап като съпруга на Жан I, и господарка на Монбрисон като съпруга на Хуго I Бургундски Еленора (* 1279, † 1324), графиня на Оксер и на Тонер като съпруга на Вилхелм от Шалон, господарка на Сент Ермин като съпруга на Дрьо IV дьо Мело и графиня на Форез като съпруга на Жан I. Жан (* 1280, † 1284) Беатрис (* 1281, † пр. 1294) Едуард „Либералният“ (* 1274, † 1329), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен (1323 – 1329), съпруг на Бланш Бургундска Агнес (* 1286, † 1322), графиня на Женева като съпруга на Вилхелм III Маргарита (* 1280, † 1339), маркграфиня на Монферат като съпруга на Жан I
Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които Анна (* 1306, † 1359), императрица на Византия като съпруга на Андроник III.
Биография Начални години Аймон е роден на 15 декември 1291 г. в градчето Бург ан Брес,Histoire de Savoie, с. 323, бел. 3 когато най-големият му брат Жан вече е починал.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367 Вече е починал и бащиният му чичо, графът на Савоя Филип I, наследен от бащата на Аймон, Амадей като Амадей V.Histoire de Savoie, с. 263
В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което разпределя различно наследство на съпруга и на петте си все още живи деца, включително Аймон.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154 През 1307 г. баща му Амадей V пише завещание, в което обявява Едуард, най-големият от синовете си, за свой единствен наследник в Контадо, Савоя, и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, включително Аймон, така и на евентуалните от втория му брак.Sezione Corte → Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 → Testamenti → Mazzo 1.4 → Fascicolo 24
Баща му Амадей V умира през 1323 г.,Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298Histoire de Savoie, с. 284 докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 Той е наследен от по-големия брат на Аймон, Едуард.Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306
Аймон получава църковно образование и е каноник на катедралите в ЛионHistoire de Savoie, с. 323Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag 321 и Париж. Докато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII в Жантий, неговият брат Едуард се разболява и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.Histoire de Savoie, с. 292 на 45 г.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318 Епископът на Женева му съобщава, че Генералните щати на Савоя са постановили Аймон да наследи брат си,Histoire de Savoie, с. 323Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 321 който има само една дъщеря, Жана.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 382 Аймон, който никога не е бил ръкополаган за свещеник, изоставя църковната служба и наследява Едуард.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385 Скоро след възкачването си на трона създава постоянен върховен съд в Шамбери и утвърждава длъжността „канцлер“ като главен помощник на графа в държавните дела.
Граф на Савоя
Племенницата му Жана претендира напразно за наследството на баща си Едуард Либерални.Histoire de la Maison de Savoie, т. 1, с. 322 След като тя се омъжва за херцога на Бретан Жан III Добрия, той подкрепя претенциите ѝ към Савойското графствоHistoire de Savoie, с. 324 и, отхвърляйки предложенията на графа на Савоя Аймон, сключва военен договор с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен, за да завладее графството.Histoire de Savoie, с. 325 Генералните щати на Савоя, прилагайки Салическия закон,Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 308 потвърждават Аймон като граф на Савоя, докато проблем в Дофине премахва перспективата за война.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 324 Спорът между Аймон и Жана продължава още няколко години и е разрешен през 1339 г., когато тя се отказва от претенциите си в замяна на 6000 ливри годишно, както е потвърдено в завещанието на Аймон.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
Отношенията с Дофине са противоречиви, тъй като Гиг VIII винаги е готов да поиска земи и замъци за себе си.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 326 След като воюва три години срещу него, Гиг умира през 1333 г. и е постигнато примирие.Histoire de Savoie, с. 327 Аймон, след като научава, че наследникът на Гиг VIII е неговият брат Хумберт II, барон на Фосини, който е в Кралство Неапол, решава да има примирие.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 328 Хумберт оценява това и през 1334 г. с посредничеството на краля на Франция Филип VI дьо Валоа е подписан мир.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 329 e 330 В онези години и графът на Женева Аймон III се съюзява с Аймон, признавайки себе си за васал на графа на Савоя.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 330
След като враждебните действия между Франция и Англия се съживяват, Аймон се бие във Фландрия за французите в помощ на крал Филип срещу краля на Англия Едуард III в началото на Стогодишната война. През 1339 г. той изпраща войски под командването на братовчед си Лудвиг II Савойски-Во.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 332 След това, участвайки в отбраната на Турне, по време на английската обсада и бидейки назначен за мирен преговарящ между двамата монарси, Аймон успява през 1340 г. в Арас да установи 2-годишно примирие с Едуард III.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 333 и 334
Смърт Аймон, след като овдовява през декември 1342 г., е поразен от внезапна тежка болест.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336 На 11 юни 1343 г. пише завещанието си, в което моли да бъде погребан в Абатство Откомб и като напомня, че окончателно е разрешил, с печата на краля на Франция, проблема с наследството в Савойското графство, обявява за свои наследници тримата си законни деца – все още живите Бианка, Жан и Амадей.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176 Аймон умира на 51-годишна възраст на 22 юни 1343 г. в Монмелиан.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 393 Днес са оцелели единствено надгробните плочи на графа, понеже по време на Френската революция абатството е окупирано от якобинците, които насилствено проникват в гробницата му и унищожават тленните му останки заедно с тези на други представители на Савойската династия.
Аймон е наследен от най-големия си син Амадей с името Амадей VI, на около 10 години, под регентството на братовчедите си Лудвиг II Савойски-Во и Амадей III Женевски, които управляват Савойското графство до пълнолетието му.
Брак и потомство ∞ 1 май 1330 г. в Казале за Йоланда Палеологина (* юни 1318, Монкалво; † 24 декември 1342), господарка на Казела Чирио и Ланцо, дъщеря на Теодор I Палеолог, маркграф на Монферат и принц на Византия, и на съпругата му Арджентина Спинола, от която има трима сина и две дъщери: Бианка Мария Савойска (* ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Сеньория Милано), съвладетелка на Сеньория Милано; ∞ 1350 за Галеацо II Висконти (* 1320, † 1378), господар на Милано, от когото има един син и една или две дъщери. Амадей VI Савойски, „Зеленият граф“ (* 4 януари 1334, Замък на Шамбери, Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано, Кампобасо), 17-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен; ∞ 1355 в Париж за Бона дьо Бурбон (* 1341, † 19 януари 1402), дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI, от която има двама сина и вероятно една дъщеря. Йоан Савойски (* септември 1338, † 1345) Катерина Савойска (* 1342, † пр. 11 юни 1343), не се споменава в завещанието на майка сиPreuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 179 -181 или на баща сиPreuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397 Лудвиг Савойски (*/† 24 януари 1342, Шамбери), майка му умира от раждането му
Освен това има няколко извънбрачни деца от неизвестни жени, #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - AYMON de Savoie #ES Genealogy: Savoy 2 - Aimone I всичките отгледани в двора: Хумберт Извънбрачни Савойски († 1374), господар на Арвияр, родоначалник на рода Савоя-Арвияр; ∞ за 1. Анриет дьо Арвияр, от която има двама сина и една дъщеря 2. Маргарита дьо Вийет-ШевронHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 398 Огиер Извънбрачни Савойски († 1372), споменат в завещанието на баща сиPreuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176; ∞ за 1. Жана дьо Мейра 2. за Бернар дьо Севен Йохан (Джовани) Извънбрачни Савойски († 1347), каноник на Катедралата на Лозана (1341), кантор на Катедралата на Женева (1342/1349), споменат в завещанието на баща си Доната Извънбрачна Савойска († сл. 11 юни 1341), монахиня в Бонз в Бюже, спомената в завещанието на баща си Амадей Извънбрачни Савойски († 1346), споменат в завещанието на баща си Дъщеря Извънбрачна Савойска († пр. 15 февруари 1381), ∞ за Югонен дьо Люсенж, господар на Люсенж Антон Извънбрачни Савойски († 1374), вероятен Мария Извънбрачна Савойска (неизв.), вероятна, сгодена 1335 за Андреа Буонкристиани от Пиза
Източници Първични източници Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV. Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. IV. Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20. Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21. Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9 Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel Chartes du diocèse de Maurienne
Историографска литература Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1 Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel Histoire de la Maison de Savoie Titres de la maison ducale de Bourbon Testamenti di sovrani e principi di Savoia Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, pagg. 53 e 54 Francesco Cognasso, AIMONE, conte di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960