Галеацо Мария Сфорца (; * 24 януари 1444, Фермо; † 26 декември 1476, Милано, Миланско херцогство) е 5-и херцог на Милано (1466 – 1476) от фамилията Сфорца.
Той е образован според ценностите на Хуманизма, основаващ се на познаването на културата и на езика на Древна Гърция и Древен Рим. Със своя нестабилен темперамент влиза многократно в конфликти с майка си. Конфликтите избухват при възкачването му на херцогския трон след смъртта на баща му и завършват, според някои, с майцеубийство. С надменен характер и склонен към гордост, Галеацо Мария се оказва едновременно с това способен и мъдър владетел. Той продължава благоразумната политика на икономическо и социално оздравяване, започната от баща му.
С помощта на секретаря си Чико Симонета херцогът дава началото на нова парична политика и благоприятства посевите и напояването. Любител на изкуството и културата, Галеацо Мария насърчава украсяването на замъка на Порта Джовия (Кастело Сфорцеско), канейки художници там. Той подкрепя създаването на разкошен двор, забавляван от множество фламандски музиканти. Надменното отношение на младия херцог тласка благородниците Джовани Андреа Лампуняни, Джироламо Олджати и Карло Висконти да го убият на Стефановден.
Произход Той е най-големият син на миланския херцог Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466) и на втората му съпруга Бианка Мария Висконти (* 1425, † 1468), единствената дъщеря на миланския херцог Филипо Мария Висконти. Има пет или шест братя и две или три сестри:
Иполита Мария (* 1445, † 1488), херцогиня на Калабрия като съпруга на Алфонсо Арагонски, херцог на Калабрия, крал на Неапол (от 1494) като Алфонсо II Карло († след раждане), вероятен Филипо Мария (* 1449, † 1492), граф на Корсика и на Павия, граф на Бари, съпруг на братовчедка си Констанца Сфорца ди Санта Фиора Сфорца Мария (* 1451, † 1479), херцог на Бари, съпруг на Елеонора Арагонска Лудовико Мария „Мавъра“ (* 1451 или 1452, † 1508), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499), съпруг на Беатриче д’Есте сестра († след раждане), вероятна Асканио Мария (* 1455, † 1505), епископ на Павия, кардинал (от 1484 г.) Елизабета Мария (* 1456, † 1472), маркграфиня на Монферат като съпруга на Вилхелм VIII Палеолог, маркграф на Монферат, Отавиано Мария (* 1458, † 1477), граф на Лугано (1477).
Освен това има поне 35 полубратя и полусестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография Първоначални години и образование Той е роден на 14 януари 1444 г. в 21 часа във Фермо – градът, чийто господар е баща му, в крепостта Джироне или Джирифалко (на върха на Коле Сàбуло над днешния град Фермо), в която живее сем. Сфорца.Francesca M. Vaglienti, GALEAZZO MARIA Sforza, duca di Milano, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 51, 1998. През 1445 г. градовете на Ферманската марка и по-специално – жителите на столицата ѝ Фермо се разбунтуват срещу баща му. Те обсаждат крепостта, принуждавайки Сфорца да напуснат града завинаги и да се върнат в Северна Италия, отивайки първо в Пезаро, а след това – в Кремона.
Дядо му по майчина линия – Филипо Мария Висконти иска да го нарекат Галеацо в памет на баща му Джан Галеацо Висконти и Мария заради религиозния обет на Джан Галеацо към Дева Мария. По този начин е подчертана приемствеността на рода Висконти и младата династия Сфорца.Nicola Ratti, Della famiglia Sforza, vol. 2, Roma, 1794. След като баща му Франческо успява да сломи Амвросианската република (политическо образувание, създадено след смъртта на Филипо Мария през 1447 г.), Галеацо Мария е представен за наследник на Миланското херцогство и му е дадена титлата „Граф на Павия“.Nicola Ratti, Della famiglia Sforza, vol. 2, Roma, 1794, с. 44. В следващите години той живее в замъка в Абиатеграсо и в херцогския замък в Павия под попечителството на баба си по майчина линия Анезе дел Майно.
Баща му желае най-големият му син и сестра му Иполита Сфорца – момиче с изключителен интелект, да получат най-доброто образование от отлични преподаватели-хуманисти. Един от тях е Никола Капони – възпитател и на бъдещите убийци на Галеацо Мария.Alfredo Bosisio, Storia di Milano, 3ª ed., Milano, Giunti-Martello, 1978 , с. 179. Друг негов преподавател е Балдо Марторели от Марке, наследник на хуманистичната педагогика на Виторино да Фелтре. Той съставя наръчник по латинска граматика за младите принцовеSandra Bernato, MARTORELLI, Baldo, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 71, 2008. и дава на младия Галеацо познания по история, география, музика, танци, поезия и класически езици. По-късно бъдещият херцог е поставен под грижите на Гуинифорте Бардзица, който постъпва на служба в двора през 1457 г.Francesca M. Vaglienti, Milano e gli Sforza (PDF), Università degli Studi di Milano. Посетен на 16 януари 2021 г. Бардзица завършва образованието му, поставяйки първите политически основи, необходими му за участие в политическите интриги (той е секретар на бащата на Галеацо, което го прави доста подходящ за случая). Рати обаче припомня, че на младия благородник не му е дадено единствено хуманитарно образование:
Първи официални задачи Януари 1452 г.: Ферара
За да го запознае с държавните дела, Франческо Сфорца праща малкия Галеацо Мария, придружен от неговия възпитател, а в някои случаи и от майка му, като представител на Миланското херцогство. За първи път е пратен във Ферара през януари 1452 г. едва на 8-годишна възраст.Guido Lopez, I Signori di Milano. Dai Visconti agli Sforza, Roma, Newton&Compton Editori, 2013, с. 83. Мисията цели да стопли отношенията с императора на Свещената Римска империя Фридрих III Хабсбург по пътя му към Рим, където трябва да получи императорската корона. Императорът храни негодувание към завземането на властта от Франческо Сфорца без първоначалното му съгласие.Миланското херцогство е родено през 1398 г. чрез императорска инвеститура. Когато династията Висконти изчезва през 1447 г., императорът е този, който трябва да взима решенията. Когато Сфорца завладява Милано през 1450 г., Фридрих е сериозно засегнат, тъй като имперската му власт е подкопана. Вж. Alfredo Bosisio, Storia di Milano, 3ª ed., Milano, Giunti-Martello, 1978, с. 176. Малкият Галеацо Мария би могъл да смекчи неговото недоволство. Благодарение на речта, изготвена от Франческо Филфо, момчето прави добро впечатление както на императора, така и на херцога на Ферара Борсо д’Есте. Борсо, в знак на добри намерения към новата миланска династия, сам отива пеш при Джан Галеацо на кон.Guido Lopez, Una Signoria fra due epoche, с. 37.
Пролет 1459 г.: Флоренция През пролетта на 1459 г. младият Галеацо Мария е изпратен като посланик във Флоренция. Флоренция е приятелски настроен към Сфорца градВж. Франческо Сфорца и Козимо де' Медичи и през нея минава папа Пий II, който цели да събере възможно най-голям брой италиански съюзници за експедицията срещу Османската империя. По време на престоя си във Флоренция Галеацо Мария е посрещнат с големи почести: Пий II му позволява да го придружи на кон – чест, оказвана само на малцина;Папата отдава тази чест, както подчертава Guido Lopez (I Signori di Milano. Dai Visconti agli Sforza, 2013, с. 85), защото от Франческо Сфорца се очаква най-значимата военна помощ в кръстоносния поход срещу турците. Козимо де' Медичи го кани в своя палат на ул. Ларга, като му отдава княжески почести и го забавлява с пищни празненства.
Май 1459 г.: Мантуански съвет Когато папата напуска Флоренция през април 1459 г., Галеацо Мария го следва в Мантуа. Там папата свиква едноименния съвет за организиране на експедиция срещу Османската империя, превзела Константинопол през 1453 г. Събитието е пълен провал поради липсата на участници и заради вътрешното разделение на италианските и чуждестранните владетели (сред последните враждебно настроен към кръстоносния поход е френският крал Шарл VII). Все пак съветът благоприятства съдбата на Галеацо Мария: майка му Бианка Мария, приятелка на маркиза Барбара фон Бранденбург – съпруга на Лудовико III Гондзага, подкрепя бъдещия брак между Галеацо Мария и дъщерята на маркграфа на Мантуа Доротея Годзага, тъй като Гондзага са помогнали на Сфорца във войната срещу Венецианската република няколко години по-рано.Cronaca universale della città di Mantova. Volume II.
1461 – 1467 г.: Политически стаж След тези първи дипломатически мисии Галеацо Мария е извикан от баща си да надзирава държавните дела и да се запознае с упражняването на властта.През 1461 г. Франческо Сфорца претърпява силна атака на подагра, която го довежда почти до смърт. Знаейки за несигурното си здравословно състояние, той иска да подготви първородния син да поеме кормилото на държавата. Той е подпомаган в тази си задача от способния херцогски секретар Чико Симонета. По този начин е създадена солидна хармония между тримата мъже, от която майка му е изключена въпреки нейното силно несъгласие.
Войни във Франция (1465 – 1466 г.)
През 1461 г. Луи XI става крал на Франция. Той цели да укрепи още повече монархическата власт след победата в Стогодишната война в ущърб на феодалите. Те не желаят да отстъпят своите привилегии на френския монарх и започват Войната за общественото благо.Guido Lopez, I Signori di Milano. Dai Visconti agli Sforza, Roma, Newton&Compton Editori, 2013, с. 86. Сред тези буйни благородници се откроява фигурата на Шарл Дръзки – херцог на Бургундия, който участва в смъртоносна битка с френския крал до смъртта си през 1477 г.
При избухването на първите сблъсъци Франческо I Сфорца се опитва да подобри отношенията си с французите. Той изпраща въоръжен контингент под командването на най-големия си син Галеацо Мария в подкрепа на крал Луи XI срещу непокорната аристокрация. Войната за младия Сфорца е последната стъпка в попълването на неговата учебна програма.Guido Lopez, I Signori di Milano. Dai Visconti agli Sforza, Roma, Newton&Compton Editori, 2013, с. 87. Тъй като е обграден от експерти (сред които е и верният Гаспаре да ВимеркатеCaterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Milano, TEA, 1994, с. 111.), Галеацо Мария може да наблюдава функционирането на военната машина, без да носи никаква действителна отговорност.
Управление на херцогството (1466 – 1476 г.) Неочаквано унаследяване на властта и завръщане в Милано
На 8 март 1466 г., след два дни на внезапна болест, умира баща му Франческо I Сфорца.Antonio Menniti Ippolito, Francesco I Sforza, duca di Milano, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 50, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1998 Галеацо е спешно извикан в Милано от майка си и оставя Джовани Шипоне за свой заместник във Франция.Nicola Ratti, Della famiglia Sforza, vol. 2, Roma, 1794, с. 44. Той тръгва преоблечен като търговецBernardino Corio, Storia di Milano, vol. 3, Milano, Francesco Colombo Libraio Editore, 1857, с. 254. през териториите на враждебния савойски херцог Амадей IX.Alfredo Bosisio, Storia di Milano, 3ª ed., Milano, Giunti-Martello, 1978 , с. 178. Омразата към Сфорца се дължи на неприязънта на Мария Савойска, която като съпруга е изоставена от дядото на Галеацо Мария – Филипо Мария Висконти. Тя изпитва дълбоко отвращение към новите милански херцози и ги счита за узурпатори на това, което е трябвало да бъде нейно поради брака ѝ с херцога.