Ески джамия, позната и като Джамия на Хамза бей, е средновековна сграда в центъра на Стара Загора, служила за джамия, а понастоящем – за Музей на религиите.

Направени през 2009 – 2011 г. под пода на джамията археологически разкопки сочат, че в далечното минало на нейно място е имало тракийско светилище, светилище от римската епоха, посветено на Тракийския конник, а след това, през Х в. е издигната еднокорабна гробищна църква в средновековния некропол на града.Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 138 – 139. Арабски каменен надпис над вътрешната врата на сегашното здание съобщава:

Хамза бей явно е бил османски управител на Стара Загора в началото на XV в. Забележително е, че сградата е издигната по негово нареждане през размирното време на меджуособни борби за престола (1402 – 1413 г.). Тя представлява „една от най-важните ранноосмански еднокуполни джамии". Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353 – 1453. – In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 170. Сградата в план представлява квадратен молитвен салон и преддверие от север. Точно срещу входа, в дебелината на южната стена е оформена нишата на михраба. Квадратната молитвена зала е покрита с величествен купол с диаметър 17,47 м. От архитектурна гледна точка, джамията е уникална за времето си поради факта, че огромния купол не стъпва върху междинни подпори, а е носен единствено от стените на молитвения салон. Ески джамия е втори по големина представител на еднокуполните джамии, след тази в град Мудурну в Северозападна Анатолия, построена от Баязид I Йълдъръм през 1388 г.Kiel, М. Un héritage non désiré : le patrimoine architectural islamique ottoman dans l’Europe du Sud-Est, 1370 – 1912. – Études balkaniques, 2005, 15 – 82.. От източната страна на Ески джамия, в непосредствена близост се е издигала турска баня (хамам), по аналогичен начин както при джамията в Мудурну. В по-късен етап, на северната страна на Ески джамия е построено преддверие, покрито с три малки купола. То е оформено с малко централно помещение срещу входа към молитвения салон и две странични помещения. Върху северозападния ъгъл на молитвения салон се е издигало минарето на джамията, което в средата на 80-те години на 20 век е разрушено поради опасност от саморазрушаване.

През 2001 г. при сондажни археологически проучвания в молитвения салон са разкрити основите на средновековна християнска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е била изградена към втората половина на Х – началото на ХІ в. Църквата е била в руини, когато започва строежа на джамията в началото на ХV в.

През 1856 г. джамията е силно повредена от пожар.Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 136. Изпълнената в бароков стил орнаментална стенопис по вътрешните ѝ стени датира най-вероятно от 1859 – 1860 г.Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 28. От това време е и дървената галерия, издигната в молитвения салон, непосредствено над входната врата. Ески джамия е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла до наши дни. След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом.Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 136. Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г.Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 138. След насилственото преименуване на българските турци (1985) минарето ѝ е разрушено и полумесецът е махнат от купола ѝ. Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353 – 1453. – In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 171. През 2008 – 2013 г. зданието ѝ е повторно реставрирано с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърнато в Музей на религиитеТуристически информационен център Стара Загора .www.museum.starazagora.net.

Източници

Изследвания Kiel, M. Some Early Ottoman Monuments in Bulgarian Thrace: Stara Zagora, Jambol and Nova Zagora. – Belleten (Türk Tarih Kurumu), 38, 1974, 636 – 644 Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 26 – 34, 114

Външни препратки Фотографии на джамията от 1972 г. Фотографии на джамията от 2011 г.

Категория:Джамии в Османската империя Категория:Джамии в Старозагорското мюфтийство Категория:Храмове в Стара Загора Категория:Музеи на исляма Категория:Музеи на религията в България Категория:Музеи в Стара Загора Категория:История на Стара Загора Категория:Основани в Османската империя през 1409 година