Амадей V Савойски, наречен Велики (, ; * 4 септември 1249, 1252 или 1253, замък на Бурже; † 16 октомври 1323, Авиньон) от Савойската династия, е 14-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен от 1285 до 1323 г., имперски княз от 1313 г., херцог на Шабле и на Вале д'Аоста, маркграф на Италия, господар на Баже и на Колини, имперски викарий.
Носи прякора „Велики“ (или „Големи“)Gérard Rippe, Amédée V le Grand (1249-1323) comte de Savoie (1285-1323) , dans Dictionnaire du Moyen Âge, histoire et société, vol. 34, Encyclopædia Universalis, coll. « Les Dictionnaires d'Universalis », 2015, 2073 с. (онлайн [архив]), с. 151-152 „заради неговите добродетели, неговата мъжество, а също и защото е бил висок“.Jehan d'Orieville, dit Cabaret (traduction de Daniel Chaubet), La Chronique de Savoye, La Fontaine de Siloé, coll. « Les Savoisiennes », 1995. (ISBN 978-2-908697-95-7, онлайн [архив]), с. 148 Някои автори понякога го свързват с израза „Мълнията на войната“.Ouvrage collectif, Abbaye d'Hautecombe, Saint-Léger-Vauban, Les Presses Monastiques, 1971, 49 p., с. 15Michel Germain, Personnages illustres des Savoie : "de viris illustribus", Lyon, Autre Vue, 2007, 619 p. (ISBN 978-2-915688-15-3), с.22
Произход Той е най-малкият син на Томас II Савойски (* ок. 1999 или ок. 1202, † 1259), господар на Пиемонт (1233 – 1259), граф на Фландрия и на Хенегау (jure uxoris) (1237 – 1244), регент на Савоя, на Аоста и на Мориен за племенника си Бонифаций (1253 – 1259), маркграф на Торино и на Ивреа, имперски викарий за Северна Италия (1242), принц на Капуа (1252), и на съпругата му Беатриче Фиески († 1283),Palluel-Guillard, с. 17 племенница на папа Инокентий IV. Негови дядо и баба по бащина линия са Томас I Савойски, 9-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и Беатриса (Маргарита) Женевска, а по майчина – Теодор Фиески, граф на Лаваня,(IT) Museo scientifico, letterario ed artistico: Beatrice Fieschi, с. 53 и Симона дела Волта (ди Капо Корсо). Има двама братя и две или три сестри: Томас III (* 1248 или ок. 1252, † 1282), господар на Пиемонт и граф на Мориен (1259 – 1282), съпруг на Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) Лудвиг I (* 1250 или ок. 1254, † 1302 или 1303), 1-ви барон на Во (1285 – 1302), господар на Мудон, Ромон, Ру, Контре, Сайон, Нион и Обон (1286), съпруг на Аделина дьо Лорен и на Жана дьо Монфор Контесона († 1264), вероятна Елеонора († 1296), господарка на Шатоньоф, съпруга на Луи I дьо Форе/дьо Божо, господар на Домб и на Божо Алиса († 1277).
Биография Ранни години
Роден е на 4 септември 1249 г.Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, tome I, P.-J. Pic, Turin, 1816, с. 29 (онлайн [архив]) или около 1252 – 1253 г.Amédée V de Savoie [архив] » dans le Dictionnaire historique de la Suisse en ligne.Borrel, 2017, с. 246 в Замъка на Бурже.Johannès Pallière, Le Lac du Bourget : Lac majeur de France , La Fontaine de Siloé, 2003, 463 p. (ISBN 978-2-84206-234-7, онлайн [архив]), с. 249 Първата дата контрастира с факта, че родителите му са се оженили през 1251 г. и Амадей е второродният им син.(FR) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 255
През 1259 г. губи баща си,(FR) Histoire de Savoie, с. 248 който в титлите „граф на Мориен“ и „господар на Пиемонт“ е наследен от най-големия си син Томас с името Томас III Савойски,(EN) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - THOMAS de Savoie който управлява до 1282 г. При смъртта на баща си Амадей и двамата му братя Томас и Лудвиг са държани в затвора в Комуна Асти. Тогава вуйчо му кардинал Отобоно Фиески, бъдещият папа Адриан V, се намесва и с генуезки войски и други гвелфи издейства освобождаването на трите деца. През 1263 г. графът на Савоя, неговият братовчед Бонифаций, е нападнат пред портите на Торино от войските на Комуна Асти, които го побеждават и го пленяват, и впоследствие той умира от раните си.(FR) Histoire de Savoie, с. 249 Тъй като все още не е женен, Бонифаций няма наследници и наследството би трябвало да отиде у синовете на Томас II, по-точно у най-големия син Томас, който претендира за графството, но в крайна сметка чичото на Амадей, Петър, граф на Ричмънд и на Ромон, става граф на Савоя през 1063 г.
През 1264 г. неговата леля Беатрис, графиня на Прованс и Форкалкие, споменава Амадей, братята му Томас и Лудвиг и сестра му Елеонора в завещанието си като получатели на наследство.Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636, с. 317
Майката на Амадей го отглежда до момента в който чичо му Филип, тогава архиепископ на Лион, го довежда в Лион да учи.Claude Genoux, Histoire de Savoie, depuis la domination romaine jusqu'à nos jours, с. 135 Филип става граф, наследявайки брат си Петър II през 1268 г. в изпълнение на различните му завещания.Завещание от февруари 1234, à l'occasion de ses fiançailles avec Agnès de Faucigny (REG 0/0/1/664 [archive]) ; завещание от 8 юни 1255 (REG 0/0/1/871 [archive]) ; завещание от септември 1264 (REG 0/0/1/979 [archive]) ; завещание от 7 май 1268 (REG 0/0/1/1028 [archive]) ; Premier codicille du 11 mai 1268 (REG 0/0/1/1029 [archive]) ; second codicille du 11 mai 1268 (REG 0/0/1/1030 [archive]). Според завещанието на Петър II от 1264 г. в случай на неговата смърт Савойското графство ще бъде наследено от неговата племенница Елеонора Прованска, съпруга на френския крал Хенри III. Брат му Филип е посочен едва на втора позиция, след което идват младите му племенници – синовете на брат му Томас II: Томас III, Амадей и Лудвиг.Laurent Ripart, « Non est consuetum in comitatu Sabaudie quod filia succedit patri in comitatu et possessione comitatus Genèse de la coutume savoyarde de l’exclusion des filles », dans Pierre II de Savoie (+ 1268). Le "Petit Charlemagne", Lausanne, Fondation Humbert et Marie José de Savoie et Université de Lausanne, 2000, 444 с. (ISBN 2-940110-40-9, онлайн [архив]), сp. 295-331 И накрая, последната воля на Петър II, от 7 май 1268 г.завещание от 7 май 1268 (REG 0/0/1/1028 [архив]) също показва, че синовете на Томас II трябва да наследят графството след чичо им Филип, ако последният няма наследник.Bernard Andenmatten, Contraintes lignagères et parcours individuel : les testaments de Pierre II de Savoie , dans Pierre II de Savoie (+ 1268). Le "Petit Charlemagne", Lausanne, Fondation Humbert et Marie José de Savoie et Université de Lausanne, 2000, 444 p. (ISBN 2-940110-40-9), с. 265-29
През 1270 г. Амадей заминава за Англия с братята си Томас и Лудвиг при крал Хенри III (кралицата на Англия е тяхната първа братовчедка Елеонора Прованска) с надеждата да си възвърне английските владения, които някога са принадлежали на чичо му Петър II.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 273 Но междувременно феодалните владения вече са поверени отново на принц Едуард I от Англия, отсъстващ за кръстоносните походи (Осми и Девети); следователно, в очакване на споразумение, кралят в замяна гарантира на братята Савойци годишна пенсия от сто марки, поне до завръщането на Едуард.
Амадей се жени през 1272 г. за Сибила,Claudius Blanchard, Histoire de l'abbaye d'Hautecombe en Savoie : avec pièces justificatives inédites, Chambéry, Puthod, 1875, 741 с. (онлайн), гл. XII, с. 176-177 дъщеря на Гиг II дьо Боже, господар на Брес, и универсална негова наследница.Guichenon, 1660, с. 367 (онлайн [архив])Bruno Galland, Philippe de Savoie, archevêque de Lyon, с. 61, Bibliothèque de l'École des chartes, Volume 161,Numéro 2, Librairie Droz, Genève, 1988 (онлайн [архив]) с. 21-23Albert Naef, Chillon , Boissonnas, 1922, 82 с. (онлайн ["Sibylle+de+Bâugé"+5+juillet+1272 архив), с. 49 Тя, като подарък от майка си, също му носи замъка Мирибел близо до Сен Боне льо Шато.
Амадей и двамата му братя се завръщат в Англия през 1275 г., за да обсъдят въпроса за феодалните владения на чичо им Петър II с леля им кралица Елеонора и с братовчед им Едуард I, вече крал на Англия. Амадей се бие заедно с Едуард I срещу уелсците. Изглежда, че се разболява през 1277 г. На следващата година е направен рицар. Отива на турнир в Германия, преди да се върне поради заболяване в Лондон, в Hôtel de Savoie.Borrel, 2017, с. 247 Остава в английския двор до 1283 г.
Амадей през 1273 г. е споменат заедно с брат си Томас и майка им Беатрис, графиня на Боже, в завещанието на Аделазия, вдовица на Алберт IV, владетел на Ла Тур и Колини, свързана със Савоя.
От 1282 г. нататък започва династична криза в Савойската династия след смъртта на по-големия брат на Амадей, Томас, господар на Пиемонт, и определения за наследник на графа на Савоя, чичо му Филип I, който е бездетен. На следващата година през юли Амадей губи майка си.Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne, с. 329 Според традицията на по-големия брат Амадей, все още жив, е признато правото да наследи графството от Филип I, докато на по-младия Лудвиг е обещан апанаж; и Едуард I от Англия, консултиран за наследяването на Савоя, се обявява в полза на младия Амадей, бивш херцог на Шабле, също херцог на Аоста от 1283 г. и вече смятан за умел дипломат.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 348 Докато чичо им е на смъртен одър, Лудвиг, недоволен от получаването на минимална част от савойските владения, започва борба заедно с други феодали срещу брат си Амадей, за да получи повече.Histoire de Savoie, с. 265
Граф на Савоя и утвърждаване на властта му
Чичото на Амадей, граф Филип I, умира на 15 или 16 август 1285 г. и Амадей го наследява като Амадей V. Въпреки легитимността, осигурена от подкрепата на краля на Англия, новият граф свиква събрание в полята на Джавено за полагане на клетва за вярност. За да запази единството на своите държави и да избегне всякакви спорове между членовете на семейството сиBernard Sache, Le siècle de Ripaille, 1350-1450 : quand le duc de Savoie rêvait d'être roi, Montmélian, La Fontaine de Siloé, 2007, 324 p. (ISBN 978-2-84206-358-0, онлайн [архив]), с. 70, той прилага политиката, създадена от неговия дядо, граф Томас I, а именно „политика на подчинение на унаследяване, с почит от всеки по-малък брат към най-големия [... и по този начин] избягване на разпръскването на наследството и болезнените конфликти на наследяването, като същевременно дава удовлетворение на сепаратистките региони и представлява реални стъпки“.Demotz, 2000, с. 157
Разногласията с брат му Лудвиг продължават, докато през януари 1286 г. двамата не постигат споразумение: в замяна на феодалната почит Лудвиг получава от брат си като апанаж целия Во с баронската титла, замъка Пиер Шател (Вириниен), Бюже и годишна пенсия от 400 лири,A. de Gerbaix de Sonnaz. "Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310–1312), de 1275 à 1349". Mémoires de l'Académie royale de Savoie (5th series, 1908), I докато неговият племенник Филип, син на починалия му брат Томас III, получава териториите на Пинероло и Торино. Въпреки това Амадей, който е негов настойник, управлява пряко тези владения и Филип всъщност влиза във владение на Сеньория Пиемонт, когато навършва пълнолетие през 1295 г.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 317 след арбитраж от 1294 г.Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 277; арбитражът приключва в Лион и регулира подялбата на наследствата на техните родители и чичовци, Петър II и Филип I. Амадей разделя савойските владения, запазвайки Савоя и долините на Суза и Аоста за себе си. Пиемонт отива у синовете на Томас III Савойски, докато земите на Во отиват при брат му Лудвиг. Това е раждането на двата нови клона на династията – този на Пиемонт и този на Во, които във всеки случай никога не се радват на истинска независимост и винаги остават васали на главния клон.