Община Аксаково се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Организации Община Аксаково е член на Асоциацията на Българските Черноморски общини (АБЧО).

География Географско положение, граници, големина Общината попада в най-североизточната част на област Варна. С площта си от 460,536 km2 заема 4-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг – община Варна; на югозапад – община Белослав и община Девня; на запад – община Суворово; на северозапад – община Вълчи дол; на север – община Добрич-селска от област Добрич; на североизток – община Балчик от област Добрич и Черно море.

Релеф, води, климат Релефът на общината е предимно хълмист. Цялата източна, южна и югоизточна част се заема от Франгенското плато с най-висока точка връх Команлъка (356 m), разположен на 1,6 km западно от село Въглен. На северозапад се простират най-южните хълмисти части на Добруджанското плато с височина до 354 m – връх Тумбата, северозападно от село Изворско. Склоновете на Франгенското плато на север, изток и юг са стръмни, а билните му части са заравнени и са заети от обширни обработваеми земи. Билните части и на Добруджанското плато също са заравнени, с изключение на дълбоко всечената долина на Суха река. Най-югозападната част, в района на селата Доброглед, Припек и Слънчево и град Игнатиево е с равнинен релеф.

Територията на общината попада в два водосборни басейна. Източната и централната част се отводняват от Батова река и нейните десни притоци, вливаща се директно в Черно море. Северозападната част на общината попада в Дунавския водосборен басейн, като тук протича най-горното течение на Суха река, която се влива директно в река Дунав като суходолие.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

В най-югозападния ъгъл на общината, в землището на село Слънчево се намира природният феномен Побитите камъни.

Населени места Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Аксаково 7150 18,958 Аджемлер Климентово 223 33,354 КапаклъБотево 151 35,676 Юшенли, Ботьово Крумово 203 29,911 Горна КулумджаВодица 179 20,770 Суджаз кьой Куманово 485 13,366 Йени кьойВъглен 945 20,398 Кьомюрлюк Любен Каравелово 1491 31,812 Саръ гьол, Любен КаравеловГенерал Кантарджиево 339 30,755 Чавуш кьой Новаково 79 16,970 Йени махаллеДоброглед 370 7,307 Елеч Орешак 291 20,886 ДжевизлиДолище 358 14,048 Влахлар Осеново 430 21,246 Дишбудак пънаръ, Кара Дерзи ГьолюЗасмяно 131 9,559 Гюле кьой Припек 149 4,449 Диздар кьойЗорница 192 11,286 Доуджа Радево 37 8,668 Кочак, Овнец, Капитан РадевИгнатиево 3383 25,841 Руслар Слънчево 645 26,921 Гюн ЯйласъИзворско 758 19,924 Дервент Яребична 257 12,164 Малка Франга, ФрангаКичево 1253 26,267 Джаферли ОБЩО 19499 292,333 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Височайши доклад № 3662/7 май 1882 г. – преименува с. Юшенлии на с. Ботьово; Височайши доклад № 3904/30 юни 1883 г. – преименува с. Капаклии на с. Климентово; Указ № 171/обн. 20 юли 1884 г. – преименува с. Горна Кумлуджа на с. Крумово; през 1894 г. – с. Кара гюр е изселено и заличено без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Аджемлер на с. Аксаково; – преименува с. Татар махле на с. Веселин; – преименува с. Суджас кьой на с. Водица; – преименува с. Кюмюрлюк на с. Въглен; – преименува с. Елеч на с. Доброглед; – преименува с. Влахлар на с. Долище; – преименува с. Гюле кьой на с. Засмяно; – преименува с. Доуджа на с. Зорница; – преименува с. Руслар на с. Игнатиево; – преименува с. Дервент на с. Изворско; – преименува с. Джаферлии на с. Кичево; – преименува с. Ени кьой на с. Куманово; – преименува с. Саръ гьол на с. Любен Каравелов; – преименува с. Кочак на с. Овнец; – преименува с. Джевизлии на с. Орешак; – преименува с. Диш будак на с. Осеново; – преименува с. Аджиздар (Джиздар кьой) на с. Припек; – преименува с. Гюн Яласъ на с. Слънчево; МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Ерменлии на с. Богомил; – преименува с. Кара бунар на с. Кладенчево; – преименува с. Долна Кумлуджа (Кумлуджа, Къзълбаш) на с. Пясъчник; – преименува с. Ени махле на с. Новаково; – преименува с. Малка Франга (Франга) на с. Яребична; МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Богомил поради изселване; МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Чауш кьой на с. Генерал Кантарджиево; МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г. – преименува с. Овнец на с. Капитан Радев; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт; – преименувано е с. Капитан Радев на с. Радево без административен акт; Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Веселин и го присъединява като квартал на с. Любен Каравелов; – заличава с. Кладенчево и го присъединява като квартал на с. Ботево; – заличава с. Пясъчник и го присъединява като квартал на с. Крумово; Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любен Каравелов на с. Любен Каравелово; Реш МС № 451/обн. 8 юни 2004 г. – признава с. Аксаково за гр. Аксаково; Реш МС № 137/обн. 18 март 2011 г. – признава с. Игнатиево за гр. Игнатиево.

Население Етнически състав Преброяване на населението през 1992 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.: Численост Дял (в %) Общо 17 994 100.00Българи 16 232 90.20Цигани 1190 6.61Турци 264 1.46 Други 308 1.71

Преброяване на населението през 2001 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:

Численост Дял (в %) Общо 19 118 100.00Българи 15 470 80.91Цигани 863 4.51Турци 272 1.42 Други 2305 12.05

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 20 426 14 284 316 2309 1071 193 2253 100.00 69.93 1.54 11.30 5.24 0.94 11.03Аксаково 7801 6754 89 37 48 41 832 Аксаково 86.57 1.14 0.47 0.61 0.52 10.66Игнатиево 3979 2057 76 450 752 42 602 Игнатиево 51.69 1.91 11.30 18.89 1.05 15.12Любен Каравелово 1539 214 13 1065 169 72 6 Любен Каравелово 13.90 0.84 69.20 10.98 4.67 0.38Кичево 1099 911 4 0 8 4 172 Кичево 82.89 0.36 0.00 0.72 0.36 15.65Въглен 1028 721 3 5 18 6 275 Въглен 70.13 0.29 0.48 1.75 0.58 26.75Изворско 773 216 518 14 11 Изворско 27.94 67.01 1.81 1.42Слънчево 729 476 45 190 4 8 6 Слънчево 65.29 6.17 26.06 0.54 1.09 0.82Куманово 391 203 0 0 185 Куманово 51.91 0.00 0.00 47.31Генерал Кантарджиево 390 377 0 8 2 Генерал Кантарджиево 96.66 0.00 2.05 0.51Долище 372 349 6 10 6 Долище 93.81 1.61 2.68 1.61Осеново 363 261 6 0 20 0 76 Осеново 71.90 1.65 0.00 5.50 0.00 20.93Доброглед 281 233 4 43 Доброглед 82.91 1.42 15.30Орешак 281 263 0 0 7 0 11 Орешак 93.59 0.00 0.00 2.49 0.00 3.91Водица 205 200 4 0 0 Водица 97.56 1.95 0.00 0.00Яребична 196 181 4 0 8 Яребична 92.34 2.04 0.00 4.08Климентово 179 175 4 0 0 0 0 Климентово 97.76 2.23 0.00 0.00 0.00 0.00Крумово 175 153 15 0 4 0 3 Крумово 87.42 8.57 0.00 2.28 0.00 1.71Ботево 162 150 9 0 2 Ботево 92.59 5.55 0.00 1.23Засмяно 144 76 28 40 0 0 0 Засмяно 52.77 19.44 27.77 0.00 0.00 0.00Зорница 130 117 3 Зорница 90.00 2.30Припек 107 105 0 0 0 0 2 Припек 98.13 0.00 0.00 0.00 0.00 1.86Новаково 71 62 0 0 8 Новаково 87.32 0.00 0.00 11.26Радево 31 30 0 0 0 Радево 96.77 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 20 426 100,00Православие 13 240 64,81Католицизъм 59 0,28Протестантство 150 0,73Ислям 161 0,78Друго 16 0,07Нямат 827 4,04Не се самоопределят 1 000 4,89Непоказано 4 973 24,34

Транспорт През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,8 km: участък от автомагистрала „Хемус“ (от km 405,5 до km 420,0); участък от 2,2 km от Републикански път I-9 (от km 83,5 до km 85,7); участък от 23 km от Републикански път II-29 (от km 3,5 до km 26,5); участък от 14,7 km от Републикански път III-902 (от km 5,7 до km 20,4); началният участък от 4,3 km от Републикански път III-2901 (от km 0 до km 4,3); целият участък от 14,1 km от Републикански път III-2902.

Топографски карти

Източници

Външни препратки