Никола Христов Алексиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, взводен комантир в 38-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 6-и пехтен търновски полк и на 17-а пехотна щипска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Роден е на 3 октомври 1894 г. в Търново в семейството на Христо Алексиев и Юрданка Константинова.Карта за обвиняемо лице на генерал Никола Христов Алексиев (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 142, л. 213) Завършва гимназия в родния си град. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 12 март 1916 г. е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война, като служи последователно в 9-и пехотен пловдивски полк, 18-и пехотен пехотен етърски полк и 38-и пехотен полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан и от 1928 г. служи отново в 18-и пехотен пехотен етърски полк, като през 1933 г. е произведен в чин майор. През 1935 г. е назначен за началник на Шуменското военно окръжие, на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник, от 1938 г. е помощник-командир на 18-и пехотен етърски полк, през 1939 г. е назначен за интендант на Държавната военна фабрика в Казанлък и през 1940 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен плевенски полк, като на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.Руменин, с. 21

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Алексиев командва първоначално 6-и пехотен търновски полк (1941 – 1943), след което поема командването на 17-а пехотна щипска дивизия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229) На 15 март 1945 е осъден на доживотен затвор от Народния съд.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7 През 50-те и 60-те години е общ работник към „Паркове и украси“ в София.

Семейство Генерал-майор Никола Алексиев е женен за Надежда Атанасова, с която има две деца.

Военни звания Подпоручик (12 март 1916) Поручик (14 октомври 1917) Капитан (30 януари 1923) Майор (1933) Подполковник (6 май 1936) Полковник (6 май 1940) Генерал-майор (6 май 1944)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Почетни граждани на Велико Търново