Амадей IV Савойски

Амадей IV Савойски (, ; * 1197, Монмелиан, Савойско графство; † 24 юни 1253, пак там)Foundations for Medieval Genealogy: Savoy от Дом Савоя, e 10-и граф на Савоя, Аоста и Мориен, маркграф на Италия от 1233 до 1253 г.Bernard Demotz: Amadeus IV., Graf von Savoyen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 499–500.

Произход Той е първородният син на Томас I Савойски (* 1180, † 1233), 9-и граф на Савоя, граф на Мориен, господар на Пиемонт, маркграф на Италия (1189 – 1233), имперски викарий за Ломбардия (от 1226 г.), и на съпругата му Беатриса (Маргарита) Женевска (* 1180, † 1257). Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт III Савойски, нар. Светецът, 8-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и маркграф на Италия, и Беатриса Маконска, а по майчина – графът на Женева Вилхелм I и господарката на Фосини Беатрис. Има седем братя и две сестри: Беатрис (* 1198, ок. 1205 или 1206, † 1265/1267), съпруга на граф Раймон Беренгер IV от Прованс, майка на четири кралици Маргарита (* 1212, † 1270 или 1273), съпруга на граф Хартман IV фон Кибург и на граф Еберхард I фон Хабсбург-Лауфенбург Хумберт (* ок. 1198, † 1223) Аймон (* 1200, † 1238 или 1242), господар на провинция Агон, на Шабле, Шийон, Морж и Вилньов Томас II (* 1199, † 1259), регент-граф на Савоя, господар на Пиемонт (1233 –1259), маркграф на Торино и на Ивреа, граф на Фландрия и на Ено (1237 – 1244), граф на Аоста и на Мориен, имперски викарий за Пиемонт (1242), принц на Капуа (1252), суверен граф на Савоя от 1253 г. до смъртта си, съпруг на Йохана Фландърска и на Беатриче Фиески, племенница на папа Инокентий IV. Вилхелм (* ок. 1201, † 1239), епископ на Валанс (1224/1226 – 1239), принц епископ на Лиеж и на Уинчестър (1238 – 1239) Петър II, нар. „Малкият Карл Велики“ (* 1203, † 1268), 12-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1263 – 1268), господар на Во (1233 – 1268), граф на Ричмънд (1241), съпруг на Агнес дьо Фосини Бонифаций (* ок. 1206 или 1207, † 1270), приор на Нантюа, епископ на Беле (1232) и архиепископ на Кентърбъри (1241 – 1268), приор на Англия (1241), епископ на Дърам, беатифициран (1838) Филип I (* 1207, † 1285), 13-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1268 -1285), архидякон на Мец (1229), епископ на Лозана (1239), епископ на Валанс (1245) и архиепископ на Лион (1246 –1267), съпруг на Аделхайд от Андекс–Мерания.

И други братя и сестри биват добавени към горепосочените: Аймон († 1238), господар на Вале; Хумберт († 1223); две сестри († пр. 1254 като малки); Алиса или Алазия († 1277), игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион (1250); Агата († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион

Биография Начални години Амадей е роден през 1197 г. в МонмелианHistoire de Savoie, с. 235, бел. 2 и е първороден син.Matthaei Parisiensis, monachi Sancti Albani, Chronica majora, vol. VI, filii comitis Sabaudiæ Thomæ avunculi dominæ reginæ Angliæ Alienoræ, с. 442 Той се споменава за първи път заедно с баща си Томас I, който потвърждава правата върху Абатство „Сен Марк“ през 1220 г.Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 42, с. 18

Той се научава да бъде граф, като присъства като свидетел на баща си, граф Томас, при подписването на важни актове. Така той е споменат по време на подписването на брачния договор между сестра му Маргарита и Хартман, син на графа на Кибург, на 1 юни 1218 г. (онлайн)., за дарение от неговата баба на двореца Валон през март 1219 г. (lire en ligne)., от подписването на мирния договор от 1224 г. между Графа на Савоя и Епископа на Сион, заедно с майка му и трима от неговите братя (онлайн). или също като един от петнадесетте арбитри по време на транзакцията на Тонекс (май 1225), противопоставяйки Графа на Женева на Барона на Фосини. (онлайн).

През 1213 г. се сгодява за Агнес от Салуцо, дъщеря на Бонифаций от СалуцоRegesta comitum Sabaudiae, doc. CDXXXVIII, с. 162, но тя умира преди да навърши брачна възраст.

Амадей се споменава в няколко документа: с брат си Хумберт относно дарение на баща им Томас IPeter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 47, с. 20; относно споразумение с епископа на Сион от 1224 г. от баща му Томас I, самия той, неговата майка и неговите братя духовници Томас, Петър и БонифацийPeter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25; с баща си и брат си Аймон относно дарение на майка муPeter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 67, с. 30; относно дарение на майка му Маргарита за Абатство „Откомб“ от 1231 г., заедно с всичките ѝ все още живи деца: самият той, Аймон, Вилхелм, Томас, Петър, Бонифаций и ФилипPeter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 76, с. 34Regesta comitum Sabaudiae, doc. DXXIX, с. 193; относно удостоверяването на закупуването на град Шамбери от баща му Томас I, от майка му Беатриче, заедно със самия него и Аймон.Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 83, с. 36

Преди 1221, през 1221. или 1222 г. се жени за Анна (известна и като Маргарита) Бургундска, дъщеря на Хюг III, херцог на Бургундия и Беатрикс, дофина на Виеноа (онлайн)..., но нямат деца.

Граф на Савоя Баща му Томас I умира на 1 март 1233 г.Regesta comitum Sabaudiae, doc. CDLIX, с. 170 или през 1232 г.Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232, с. 930 Амадей го наследява като първороден син с името Амадей IV.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 254 Първото действие на Амадей, няколко дни по-късно, е да гарантира привилегиите, дадени от баща му на град Суза.Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 84, с. 37 Той продължава политиката на териториален растеж, започната от неговите предшественици. Медиевистът Бернар Демоц го описва като „по-малко войн от баща си,... брилянтен дипломат, а също и организатор“.. Той изглежда е първият граф, приел квалификацията „граф на Савоя“..

Семейна политика Когато граф Томас I умира, Амадей V, като най-големият от братята, наследява властта. Граф Томас, който има много синове, подготвя наследството си. Организирайки управлението и разпространението на графските владения, както и неговите притежания, той създава „политика на подчинение на унаследяване, с почит от всеки кадет към най-възрастния [… и по този начин] избягване на разпръсване на наследството и на болезнените конфликти на унаследяването, като същевременно дава удовлетворение на партикуляристките региони и представлява истински маршове“..

Амадей IV трябва да дели графството с многобройните си братя. В завещанието си Томас I посочва Амадей като законен приемник на графската титла, но братята му настоятелно поискват преотстъпването на земи и замъци. По-специално Петър и Аймон се опитват да свалят властта му, като предизвикат въстанието във Вале д'Аоста. Амадей IV успява да ги победи благодарение на войските, предоставени му от неговите зетьове Манфредо III от Салуцо и Бонифаций II от Монферат. През юли 1234 г. той постига споразумение с братята си Петър и Аймон.Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 96, с. 42 - 46 Граф Амадей IV и неговите братя се срещат в Шийон (Шабле) през юли 1234 г., за да извършат наследството.. (онлайн). Преговорите са трудни с най-неспокойните по-малки синове.. Някои от братята му напуснаха Църковната държава, като получават апанаж: Аймон получава Шабле, Томас – Пиемонт, а Петър – Бюже, по-късно се установява около Женевското езеро и по горното течение на Рона, наследявайки част от правата на Аймон. Тримата други братя остават в ордена, но Бонифаций получава крепости в Същинска Савоя, а Филип във Виеноа, близо до Лион, и в Новалеза. Само Вилхелм, тогава епископ на Валанс, изглежда остава извън това разпределение, по-скоро играейки ролята на арбитър. Граф Амадей също трябва да осигури зестра за сестрите си. Маргарита получава по-специално Сен Морис в Шабле и замъка Монте. (онлайн). Амадей IV предава на брат си Томас господството на голяма част от Пиемонт. През 1235 г. Савойската политика в региона е насочена към Пинероло и Торино, срещу чиито общини се води война, завършила през 1235 г. с несигурни резултати. The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 415

Неговите църковни братя Вилхелм и Бонифаций му позволяват да се сближи с Хенри III.. Последният се жени през 1236 г. за Елеонора Провансска, негова племенница. За да подкрепи савойското влияние в Прованс, където сестра му Беатрис се омъжва за граф Раймон Беренгер IV Провански, той се жени във втори брак за Сесил де Бо, дъщеря на Барал I дьо Бо, виконт на Марсилия, и на Сибила от Андуз. (онлайн)... Брачният договор е подписан на 22 ноември 1244 г. и бракът с пълномощник е сключен на 18 декември 1244 г. в Оранж. (онлайн). Неговият син, Бонифаций е роден веднага след това, на 1 декември 1244 г. (онлайн).. Графът променя завещанието си в полза на сина си, когото прави свой наследник на 19 септември 1252 г. (онлайн). Това завещание е завършено година по-късно. (онлайн).

Неговите братя също играят своята роля в териториалното разширяване на Савойските държави или в сближаването с папството.

Управление на графството Въпреки че графовете на Савоя обикалят много из графството и техните владения, Амадей IV избира Монмелиан за основна резиденция.. Този град има определено значение за него – той е роден там и живее там от 1233 г. до смъртта си.Michèle Brocard, Lucien Lagier-Bruno, André Palluel-Guillard, , Roanne, Éditions Horvath, 1984, 463 p. (ISBN 978-2-7171-0310-6), с. 306-316. ([PDF] . архивирано от оригинала Той също така дава, след присъединяването си, своята Харта за свободите на 12 юли 1233 г.. Хартата за свободите е пергамент, съставляващ част от международното право, в който господарят предоставя на жителите на даден район набор от права и привилегии. Същевременно ролята на Шамбери, чиито права са закупени от 1232 г. и замъкът е придобит от баща му през 1255 г., все повече се засилва, по-специално със създаването на голям монетен двор..

За да направи администрацията на своите имоти по-ефективна, графът прибягва до адвокати и професионализира професията на съдията.. Той също така назначава съдия за Савойското графство, цитиран още през 1250 г.. Тези съдии, странстващи, също са независими от кастеланите..

През 1236 г. неговата племенница Елеонора Прованска, дъщеря на сестра му Беатрис, се омъжва за краля на Англия Хенри III и по този начин става кралица на Англия. В следващите години тя успява да приеме в двора няколко души от Прованс, но преди всичко от Савоя:E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, с. 214 братята му Бонифаций, назначен за архиепископ на Кентърбъри през 1241 г., Петър, който става граф на Ричмънд (1241 – 1268), и Вилхелм, епископ на Валанс и ректор на Виен.

През 1238 г. Амадей IV е номиниран за имперски викарий за Ломбардия. Въпреки че е поддръжник на император Фридрих II Швабски, през 1244 г. той позволява на папата да премине през неговите територии и да стигне до Лион.Michelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 188 През 1245 г. Фридрих II пристига в ПиемонтMichelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 189 и Амадей IV и Гиг VII Виенски му предлагат подкрепата си да атакува папа Инокентий IV, който е в Лион, но Фридрих II трябва да се откаже, за да потуши бунт в Парма.Paul Fournier, "Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo", cap. XI, vol. VII, с. 397 През 1247 г. съюзът с Фридрих II е скрепен от брака на дъщерята на Амадей Беатрис с Манфред, син на Фридрих.Michelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 190