Италия (), с официално название Италианска републикаCostituzone della Repubblica italiana, art. 1 (), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия, който поради местоположението си е идеална врата към Азия и Африка. Разделен е на континентална и полуостровна част и на островна част и е свързан с останалата част от Европа чрез веригата на Алпите. Сицилийският пролив, който го разделя от Африка, е дълъг 140 km, а Отрантският проток, който разделя Пунта Палашия (в Пулия) от Албания – 70 km.
Италия се намира на Апенинският полуостров, който се простира в Средиземно море, заобиколен от Лигурско, Тиренско, Йонийско и Адриатическо море, и от множество острови (най-големите от които са Сицилия и Сардиния), на общо 302 068,26 km². Оградена е от Алпийската дъга, граничейки на север – от запад на изток – с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. Държавите Ватикан и Сан Марино са анклави в Италия, докато Кампионе д'Италия е италиански ексклав в Швейцария.
От 1870 г. столицата ѝ е град Рим.Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция. Към 2021 г. Италия е осмата икономическа сила в света и третата в Европейския съюз. Тя е страна с висок жизнен стандарт: индексът на човешкото развитие е много висок, 0,895, а средната продължителност на живота е 83,3 години. Тя е член-учредител на Европейския съюз, НАТО, Съвета на Европа и ОИСР, член е на Еврозоната и е присъединена към ООН и Шенгенското споразумение. Италия също е член на Г-7 и Г-20, участва в проекта на НАТО за ядрено споделяне и е както регионална сила, така и Велика сила.Robert Jackson, Global Politics in the 21st Century, Cambridge University Press, 2013, с. 146 Това е петата най-посещавана страна в света към 2019 г. (38,4 млн. души) и се гордее с най-големия брой обекти на ЮНЕСКО в Списъка на световното културно и природно наследство (59). Тя е унитарна парламентарна република. Към 1 януари 2023 г. населението ѝ е близо 59 млн. души, което я прави третата най-населена държава в ЕС след Германия и Франция.
Кръстопът на множество праисторически култури и дом на народите на Древна Италия, страната е обединена като римска провинция Италия, станала и административен, икономически, културен и политически център на Римската империя. След падането на Западната Римска империя Средновековна Италия е подложена на нашествията и господството на варварите, губейки своето политическо единство. Между XV и XVI век, с разпространението на хуманизма и Ренесанса, тя отново се превръща в културен център на Западния свят, а също и в бойното поле на големите европейски сили по време на Италианските войни. След това полуостровът преживява Контрареформацията, барока и неокласицизма.
След Наполеоновата епоха италианците се борят за национално обединение и независимост в епохата на Рисорджименто, а след Втората война за независимост и Похода на хилядата на 17 март 1861 г. се ражда Кралство Италия, което е сред страните победителки в Първата световна война (1918), завършвайки процеса на национално обединение. На 2 юни 1946 г., след двадесет години фашизъм (1922 – 1943), поражение във Втората световна война и последвала го Освободителна война, Италианската държава става република след институционален референдум.
Произход на името Италия
Преди името „Италия“ да бъде установено, са били използвани други термини за обозначаване на Апенинския полуостров, включително Хесперия (Западна земя), Енотрия (Земя на виното) или Авзония (Земя на авзоните).Ausonia, в Enciclopedia Dantesca, Roma. 1970 Тези термини са останали в поетичната употреба за Италия.
Произходът на самия топоним „Италия“ е спорен. Той е предмет на лингвистични и исторически изследвания, които предлагат не толкова етимологии в тесния смисъл на думата, колкото хипотези, основаващи се на съображения, външни за специфичната езикова реконструкция на името, или касаещи традиции – недоказани (като съществуването на митологичния крал на енотрите Итал), или малко вероятни (като връзката на името с лозата).
География
Разположение
Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови. Тя разделя западния басейн на Средиземно море от централния, т.е. Тиренско – от Йонийско море. Дългият и тесен залив на Адриатическо море се простира на север от Салентина. Островите Сардиния и Корсика разделят Тиренско от Сардинско море. Италианските брегове се простират на 7456 kmCristiano Toraldo di Francia, X-scapes, Alinea Editrice, 2005, с. 52 и представят пейзажи от различен вид.
Италия граничи на северозапад с Франция (488 km), на север с Швейцария (740 km) и Австрия (430 km), на изток със Словения (199 km), както и с анклавите Сан Марино (39 km) и Ватикан (3,2 km), който се намира в Рим. Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km са общата брегова линия на италианските острови. Основните от тях са Сицилия и Сардиния. Има много по-малки острови, до голяма степен групирани в архипелази,Geografia; Ita-Z, Firenze, Garzanti Libri, 2006 като Тосканският архипелаг, към който принадлежи остров Елба, архипелагът Мадалена, Кампанският архипелаг, включително Иския и Капри, както и Понтийските, Пелагийските, Еолийските, Егадските и Тремитските острови.
Релеф и води Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. Преобладават хълмистите райони спрямо планинските и равнинните, а средната надморкска височина на територията е около 337 m. Планинските вериги се простират върху голяма част от страната. Голяма част от южния склон на Алпийската система принадлежи на Италия, на дължина от около 1000 km. Най-високите върхове се намират в Западните Алпи, където има множество върхове над 4000 метра, включително Матерхорн (4478 m), Монте Роза (4634 m) и Монблан (4810 m, на границата с Франция) – най-високият връх в Европа. Веригата на Апенините минава по дължината на целия полуостров, от Лигурия до Сицилия чак до Мадоние; най-високият ѝ връх е Корно Гранде (2912 m), разположен в Абруцо.
Само 1/4 от италианската територия се състои от равнини. Паданската низина – алувиално пространство, образувано от река По и нейните притоци, е най-голямата от всички. По размер следват Таволиере деле Пулие и Салентинската низина – две издигнати равнини, и Кампидано – друга алувиална равнина.Stella Agostini, Danilo Bertoni, Per un'altra campagna, Maggioli Editore, 2010, с. 95 Най-ниската точка в Италия се намира в Контане – подселище на Община Йоланда ди Савоя в Провинция Ферара (−3,44 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1277 m), Етна (3323 m, на остров Сицилия), Вулкано (500 m, на едноименния остров) и Стромболи (924 m, на едноименния остров). Характерна за страната е сравнително високата сеизмична активност. Най-важната река е По (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), дълга 652 km, среден обхват около 1 m³/s и басейн от около 70 000 km (въпреки че най-дългата река, извираща в страната, е Драва, десен приток на Дунав). Пресича Паданската низина и се влива в Адриатическо море с делта, обявена от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Други големи реки са Адидже (Трентино Алто-Адидже и Венето), Тибър (Лацио), Ада (Ломбардия), Ольо (Ломбардия), Танаро (Пиемонт), Тичино (Пиемонт и Ломбардия), Арно (Тоскана) и др. Поради наличието на разнообразни планински релефи, със снежни полета и ледници, езера и изворни води, Италия е богата на водни течения. Вследствие разположението им и надморската височина на релефа, най-дългите и течащи реки принадлежат към алпийския регион, докато реките на Апенините, с изключение на Тибър и Арно, имат къси течения и поройни режими. В централната и южната част на страната реките са маловодни поради по-сухия климат. В Алпите има запазени в по-високите части ледници, както и няколко големи и множество малки езера с ледников произход. Най-големите италиански езера по ред са езерото Гарда, езерото Маджоре и езерото Комо, което е и най-дълбокото (410 m),Geografia; Ita-Z, Firenze, Garzanti Libri, 2006, с. 781 разположени в предалпийския пояс в Северна Италия, в регион. Други важни езера са езерата Болсена, Брачано и Албано с вулканичен произход, езерото Тразимено (Умбрия) – четвъртото най-голямо на Италианския полуостров, и крайбрежните езера, като езерата Лезина и Варано.
Геология
Италианската почва, силно антропизирана, има различни характеристики (вулканична, вътрешнолагунна, варовикова и др.)
Сегменти Геологията на Италия е доста сложна: текущата физико-географска и геоложка структура на района, включително Италианския полуостров, неговите острови и прилежащите морски басейни, е резултат от множество последователни геодинамични събития, дължащи се накратко на взаимодействието между две тектонични плочи – Африканската и Евразийската, започнало през Горната креда (преди 99,6 ± 0,9 и 65,5 ± 0,3 млн. г.) – период, в който започва прогресивното затваряне на палеоокеана Тетис. Южноафриканският ръб, фрагментиран по време на приближаването към Северния европейски континент, поражда поредица от вмъкнати микроплочи, чието последващо натрупване води през Неозоя до сегашната полуостровна и сицилианска територия. В тази подредба се разпознават две основни палеогеографски области, разделени от Инсубрийската линия (Централни Алпи): Европейска област, зададена от южния край на Европейската плоча, която включва Сардино-корсиканския блок и част от Тиренско море, Калабрийско-пелоританската дъга, Западния средиземноморски басейн, системата от алпийски разломи с европейски наклон, съставени главно от метаморфни скали и батолитни интрузии, които свидетелстват за режима на компресия, произтичащ от движението на Африканската плоча на север и от сблъсъка с Европейската континентална плоча. Африканска област (в най-широк смисъл), състояща се от цялата Южноалпийска област и от Адриатическите и Апулийските области, които представляват сбора от акреционни микроплочи, принадлежащи към периферията на Южния континент.
Южноалпийската област се формира от система от граничещи с Адриатическо море проломи, съставени главно от карбонатни и смесени последователности, които се простират на изток в Динарските планини.Paolo Scandone e Massimiliano Stucchi, La zonazione sismogenetica ZS4 come strumento per la valutazione della pericolosità sismica, в Ricerche del GNDT nel campo della pericolosità sismica (1996-1999), CNR-GNDT, 2000 В Апенинската верига тектоничната линия „Анкона-Анцио“ разделя Северните Апенини, съставени главно от теригенен флиш, от Южните Апенини, където карбонатните образувания са по-чести. Апенинската структурна подредба се характеризира като цяло със система от разломи, които протичат през Пулийския предпланински регион. Тази система от подпочвени води, която образува оголената част на Адриатическата плоча, се простира от Йонийско море до западния край на Паданската низина и първоначално е представлявала нещо като северен „нос“ на Африканската плоча.
Пулийският предпланински регион (съставен по същество от територията на Пулия) представлява стабилна карбонатна платформа, устойчива от Мезозоя до Миоцена и впоследствие изникнала, включена само незначително в апенинската орогенеза. Сицилия се формира в централно-източната част от карбонатни и силицикластични скали, принадлежащи към деформирания африкански конвергентен ръб („Магребидски единици“), докато в североизточната си част (Пелоритански планини) принадлежи към Европа („Пелоритански единици“); вмъкнатите „Сицилиди“ и „Нумидийски“ единици представляват седиментната обвивка на океанския район на Тетис, до голяма степен с флишоидна природа, отделена от оригиналния субстрат на океанската кора (неизвестен) и насложена върху африканския ръб.