Лебедоподобната гъска (Anser cygnoides) е рядък голям вид гъска с естествен ареал на местообитание в Монголия, най-северните части от Китай и югоизточна Русия. Видът е мигриращ и зимува основно в централните и източни части на Китай. Случайно долетели птици са срещани и в Япония и Корея, където също са зимували по времето, когато видът е бил по-разпространен, както и по-нарядко в Казахстан, Лаос, Сибир, Тайван, Тайланд и Узбекистан.Madge, Steve & Burn, Hilary (1987): Wildfowl: an identification guide to the ducks, geese and swans of the world. Christopher Helm, London. ISBN 0-7470-2201-1Carboneras, Carles (1992): 18. Swan Goose. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol. 1: Ostrich to Ducks): 581, Plate 41. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-10-5

Видът е бил одомашнен. Привнесени и диви популации от одомашнените породи на вида се срещат на много места извън естественото му местообитание.

Физическо описание На фона на останалите представители на рода си, лебедоподобната гъска е с големи размери и дълга шия, със средна дължина от 81 – 94 cm и средно тегло от 2,8 – 3,5 kg и повече. Двата пола си приличат по външен вид, въпреки че мъжкият е по-голям и с пропорционално по-дълги клюн и врат, реално най-големите женски едва достигат по-размери най-дребните мъжки. Дължината на крилете типично достига 45 – 46 cm при мъжките, 37,5 – 44 cm при женските, клюнът е около 8,7 – 9,8 cm при мъжките и 7,5 – 8,5 cm при женските. Пищялите при мъжките достигат около 8,1 cm. Размахът на крилете на възрастен екземпляр от вида достига 160 – 185 cm.Ogilvie, M. A. & Young, S. (2004) Wildfowl of the World. New Holland Publishers. ISBN 978-1-84330-328-2

Горните части на тялото са сивкаво-кафяви с фини светли краища на по-големите пера и с червено-кафяви на цвят пера по тила и темето. Крилете са черни, както и цялостното оперение под тях, а перата в основата на опашката – бели. Тънка бяла ивица огражда основата на клюна.

За разлика от всички други видове в рода, дългият клюн при лебедоподобните гъски е напълно черен, а краката и стъпалата са оранжеви като при останалите им родственици. Очните ириси са в червеникаво-кафяво. Младите имат по-еднообразно оперение от това на възрастните и при тях липсват бялата ивица в основата на клюна и тъмните петна по корема.

Издават високи, дрезгави звуци. При уплаха издават по два-три предупревидетелни сигнала на през кратки интервали.

Екология Видът населява територии, вариращи от степи до тайга и крайречни планински долини. Предпочита да пасе растения като острица (Cyperaceae) и рядко плува. Извън размножителния сезон се групира на малки ята. Птиците мигрират от зимните си местообитания около април и размножителният сезон започва скоро след връщането им. Гнездовата активност започва около май. Люпилото обикновено се състои от 5 – 6, но понякога до 8 яйца, снесени в плитко гнездо, изработено от растения и разположено директно на земята или на малки могилки. Малките се излюпват след около 28 дни мътене и веднага след излюпването си стават самостоятелни. Достигат полова зрялост на възраст около 2 – 3 години. В края на август – началото на септември птиците се отправят към зимните си местообитания, събирайки се на малки групи, за да сменят оперението си.

През 1992 година природозащитният статус на лебедоподобната гъска е променен от „почти застрашен“ на „уязвим вид“, а през 2000 година – на „застрашен вид“, тъй като популацията намалява поради редуциране на хабитата, прекомерен лов и събиране на яйцата ѝ от страна на хората. Нови изследвания показват, че видът не е толкова застрашен, колкото се е смятало и съответно през 2008 година е върнат статусът му на уязвим вид. Като цяло, оценките са за между 60 000 и 100 000 възрастни лебедоподобни гъски, които понастоящем живеят в дивата природа.BirdLife International (BLI) (2008): 2008 IUCN Redlist status changesBirdLife International (BLI) (2008). Anser cygnoides. In: IUCN 2008. IUCN Red List of Threatened Species

Като одомашнен вид

Въпреки че голямата част от одомашнените гъски произхождат от сивата гъска (A. anser), две породи са преки наследници на лебедоподобните гъски: китайска гъска и африканска гъска. Тези породи са одомашнени най-късно в средата на 18 век – а в Китай вероятно и около 1000 г. пр.н.е. Различават се чувствително от дивите си предшественици по външен вид, темперамент и продуктивност на яйца и месо.Buckland, Roger & Guy, Gérard (eds.) (2002): Goose Production. FAO Animal Production and Health Papers 154. ISBN 92-5-104862-2 PDF fulltextEkarius, Carol (2007): Storey's Illustrated Guide to Poultry Breeds. Storey Publishing, 210 MAS MoCA Way, North Adams MA 01247. ISBN 978-1-58017-667-5

Източници

Категория:Гъски Категория:Фауна на Палеарктика