Хиераполис (; , Hieropolis, „Свещен град“) е древногръцки град в древна Фригия в Мала Азия (дн. Турция, на планината над Памуккале), в долината на река Ликос на пътя от Сарди за Апамея, Фригия. Включен е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
История Хиераполис е новооснован през 261 – 253 пр.н.е. от Антиох II Теос, както и съседният град Лаодикея. През 190 пр.н.е. пергамският цар Евмен II построява града отново. През 17 г. той е разрушен от земетресение, след това е възобновен и разширен.
Градът е прочут още през Древността със светилището с оракул, посветено на бог Аполон, както и с топлите си извори. Водата е служила за багрене на вълна, а текстилната индустрия е обогатявала града. През 1. и 2. век се създават термални бани, фонтани, амфитеатри и храмове. Хиераполис играе важна роля и в разпространението на християнството. Там е живял, заедно със своята дъщеря, през последните си години апостол Филип, който и умира в града, убит от римляните (около 80 г.).
През 1334 г. Хиераполис отново е напълно разрушен от земетресение. Източници Francesco D'Andria, Hierapolis in Phrygien (Pamukkale): ein archäologischer Führer. Istanbul 2003, ISBN 975-8070-70-3 Klaus Belke, Norbert Mersich, Phrygien und Pisidien, Tabula Imperii Byzantini, 7. Wien 1990, S. 268 – 272
Външни препратки Снимки whc.unesco.org
Категория:Обекти на световното наследство в Турция Категория:Денизли Категория:Древногръцки градове Категория:Светилища в Турция