Солунското споразумение или Солунската спогодба () е международно споразумение от 1938 година, сключено между България и страните от Балканския пакт – Гърция, Турция, Румъния и Кралство Югославия, в което страните се отказват от прилагането на Част 4. на Ньойския мирен договор от 1919 година, тоест военните му клаузи и от решенията на Лозанската конференция от 1922 – 1923 година относно границите в Тракия. Споразумението е подписано на 31 юли 1938 година в Солун от българския министър-председател Георги Кьосеиванов и гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас от името на страните от Балканския пакт. България поема по политическия път на мирната ревизия до момента, в който взема страна в избухналата Втора световна война.България – 20 век, Иванка Николова, изд. „Труд“, 1999, с. 983
Бележки
Категория:Договори от Втората световна война Категория:История на Солун Категория:Договори на България Категория:Договори на Гърция Категория:Договори на Турция Категория:Договори на Румъния Категория:Договори на Югославия Категория:Отношения между Румъния и Турция