Помешчикът е дворянин-феодал в Руската империя през периода от края на XV до началото на XX век.

История Първоначално понятието означава земевладелец, владеещ поместие () – поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба.

По-късно, от началото на XVIII век, по времето на руския император Петър I (1714 г.), поместията и феодите, като две разновидности на поземлена собственост, биват слети в единен вид дворянска собственост, наречена имение. В тази категория вече влизат всички форми на поземлена собственост – като вотчината (родова собственост, предавана по наследство), църковните земи и владенията, давани за други (невоенни) заслуги. Оттогава думата „помешчик“ започва да се използва въобще за дворянин (благородник) собственик на земя. До ликвидацията на украинското Хетманство и на Разпокъсването на Полско-литовската държава, тя се използва и от украинските феодали – предимно казашки старшини, заможни казаци, полски и украински шляхтичи (благородници). След това техните земи стават част от Руската империя, а правата им са гарантирани чрез царски указ. В Украйна помешчиците се наричат още „дидичи“. Географски погледнато, в Деснобрежна Украйна преобладават крупни помешчици от полски произход. Голяма група от заможни руски помешчици обитава Левобрежна Украйна и в Южна Украйна.

Икономическата власт на помешчиците се основава на монополната им собственост върху земята и крепостните селяни, установена през 1762 г. в Манифеста за свободите на дворянството. Според 10-то преброяване на населението в Руската империя от 1859-1860 г. е имало 103,2 хил. помешчици, които са владеели (притежавали) 10,7 млн. души. Благородниците, притежаващи не повече от 100 души, съставляват 41,6% от всички помешчици и притежават 3,2% от крепостните селяни. Най-големите помешчици (със собственост от над 1000 души), които са били само 3,8% от всички, са притежавали 43,7% от всички селяни. До премахването на крепостничеството през 1861 г. основният показател за богатството на даден помешчик в Руската империя е бил броят на притежаваните крепостни селяни, а след това богатството започва да се мери в количество притежавана земя.

След Октомврийската революция от 1917 г. на основание на Декрета за земята са национализирани всички поземлени имоти на помешчниците.

Вижте също

Опричнина Слободска Украйна „Мъртви души“ – сатиричен роман на Николай Гогол Притезание Царское село Алексей Орлов Рутени Аболиционизъм

Източници

Категория:Съсловия Категория:Феодализъм Категория:Стопанска история Категория:История на Русия