Ferrari 250

Ferrari 250 e спортен автомобил, произвеждан от Ferrari от 1953 г. до 1964 г. Най-успялата ранна линия на компанията, 250 включва няколко вариации. По-късно заменена от Ferrari 275 и Ferrari 330.

Прилики

Повечето шосейни вариации на Ferrari 250 използвали две междуосия: 2,400 mm за късото междуосие (SWB – Short Wheel Base) и 2,600 mm за дългото междуосие (LWB – Long Wheel Base). Повечето кабриолети използвали късото междуосие.

Почти всички модели 25о използвали един и същи двигател: Colombo Tipo 125 V12. С работен обем от 2,953 куб. см се е класифицирал като малък двигател дори за времето си, но малкото му тегло и впечатляващата му мищност (до 300 к.с. в 250 Testa Rossa и в 250 GTO) го направили доста добър. V12 двигателя на Ferrari тежал със стотици килограми по-малко от тези на конкуренцията си. За пример може да се вземе 6-цилиндровия редови двигател от Jaguar XK, който бил два пъти по-тежък от V12 двигателя на Ferrari.

Лекият V12 двигател направил Ferrari 250 един от най-добрите състезателни автомобили на всички времена.

Състезателни модели Типично за Ferrari, V12 двигателят Colombo е направил своя дебют на състезателната писта, като състезателните модели 250 изпреварили шосейните си варианти с три години.

225 S Предшественик на линията модели 250, 225 S е представен през 1952 г. на обиколката на Сицилия. Сглобени са два прототипа от двуместните спортни автомобили: кабриолет версия, наречена Barchetta и купе. Двата прототипа са дело на Vignale. Седем автомобила 225 S са участвали в Миле Миля, но те били задминати от Ferrari 250 S събратята си с по-големи двигатели. Въпреки че не се води точно 250 модел, 225 изиграл важна историческа роля: 225 S е бил първият модел на Ferrari, който е бил тестван на пистата Имола.

250 S Първият модел от линията 250 бил експерименталния прототип 250 S berlinetta, който бил записан за участие през 1952 г. в Миле Миля, управлявано от пилота Джовани Брако и навигатора Алфонсо Ролфо. Автомобилите на Мерцедес-Бенц (Мерцедес-Бенц 300SL), управлявани от Рудолф Карачола, Херман Ланг и Карл Клинг, били по-бързи на правите, но Ferrari 250 S с двигател с мощност 230 к.с. наваксал състезателна дистанция в хълмовете и завоите и така спечелил състезанието. Автомобилът по-късно бил записан за участие в 24-те часа на Льо Ман и в Карера Панамерикана.

250 S използвал междуосие от 2,250 mm с „Tuboscocca“ шаси. Окачването било с два триъгълни носача отпред и с ресьори и твърд мост отзад. Автомобилът имал барабанни спирачки, a кормилната уредба била от тип червей и сектор. Двигателят имал работен обем от 3.0 литра (2,953 см3) и използвал три карбураторa Вебер 36DCF. Трансмисията била 5-степенна ръчна.

250 MM

След успеха на Ferrari 250 S в Миле Миля, Ferrari показват по-конвенционално шаси за новия 250 двигател на Парижкия автосалон през 1952 г. Pininfarina по-късно създават купе каросерия, която имала по-малко решетка, компактна задна част и панорамен заден прозорец. Резултатът от тези елементи бил моделът, представен като 250 MM (MM – Миле Миля) на автосалона в Женева през 1953 г. Carrozzeria Vignale създават отворена версия на модела (barchetta), която имала по-различен дизайн, който включвал нови предни светлини и странични отвори, които станали важна част от дизайна на Ferrari през 50-те години на XX век.

Ferrari 250 MM има междуосие от 2,420 mm, което било по-дълго от това на 250 S. Купе версията била 50 кг по-тежка от 850-килограмовата barchetta. V12 двигателя не използва системата „сух картер“, а трансмисията има с една предавка по-малко. Мощността е увеличена на 240 к.с. 4-цилиндровите Ferrari 625 TF и Ferrari 735 S, заместват оборудваното с V12 двигател Ferrari 250 MM през 1953 г.

250 MM прави състезателния си дебют през 1953 г. на обиколката на Сицилия със собственик Пауло Марзото, а модел 250 MM с barchetta каросерия от Carrozzeria Morelli, управлявано от Клементе Биондети, спечелва четвърто място в изданието на Миле Миля от 1954 г.

250 Monza Необичаен хибрид между лекия 4-цилиндров модел Ferrari 750 Monza и линията 250 се вижда в модела 250 Monza през 1954 г. Този модел използва двигател от Ferrari 250 в шасито с малко междуосие на 750 Monza. Първите два автомобила използвали barchetta каросерията, направена от Pininfarina за 750 Monza, а отделно имало и единична специална бройка, наречена Ferrari 500 Mondial. Още два автомобила Ferrari 250 Monza били направени от Carrozzeria Scaglietti. Тези бройки били едни от първите автомобили, направени от Скалиети. Въпреки честото си включване в състезания през 1956 г. 250 Monza не успява да постигне големи успехи и съюзът между шасито на Monza и двигателя от Ferrari 250 завършва.

250 Testa Rossa Състезателният автомобил 250 Testa Rossa е един от най-успешните модели в историята на Ferrari. Моделът печели три победи на 24-те часа на Льо Ман, четири победи на 12-те часа на Себринг и две победи на 1000-те километра на Буенос Айрес. Една от бройките е продадена на аукцион за рекордните 16.39 милиона щатски долара.

250 GTO 250 GTO е направен със състезателна цел и е произвеждан в годините между 1962 г. и 1964 г. Сглобени са 36 бройки от модела. GTO с радикално променен дизайн, наречено 250 GTO/64, се появява през 1964 г. През май 2010 г. Крис Еванс, британски DJ и известен колекционер на Ferrari, платил за една бройка 12 милиона британски паунда на аукцион.

250 P Двигател от 250 Testa Rossa бил монтиран в прототипа 250 P от 1963 г. Една голяма разлика между двата модела се крие в това, че двигателят в 250 P е средно разположен за разлика от донора си 250 Testa Rossa, в който той бил предно разположен.

250 LM 250 Le Mans изглеждал точно като състезателните прототипи, използвал конфигурация от средно разположен двигател и задно задвижване и имал за цел да бъде произвеждан като шосеен Gran Turismo автомобил. Разработен на базата на 250 P, 250 Le Mans се появява през 1963 г. с каросерия от Pininfarina. Енцо Ферари обаче не успял да убеди FIA, че ще сглоби 100 екземпляра, нужни за хомологацията за GT състезания. В крайна сметка са произведени 32 бройки 250 LM до края на производството му през 1965 г. Като резултат от това Ферари се оттеглил заводския отбор от участие в GT класа от световния шампионат за спортини автомобили през 1965 г. Благодарение на този ход автомобилът Shelby Cobra доминирал класа. Само най-ранните бройки на 250 LM били реални модели от 250 линията. Всички останали бройки били направени с 3.3-литрови двигатели и като такива трябвало да ги нарекат 275 LM (първите бройки били конвертирани след време и получили същия 3.3-литров двигател).

250 Export/Europa Появилите се през 1953 г. 250 Export и 250 Europa са единствените модели от линията 250, които използват различен двигател. Те използвали 3-литров (2,953 см3) Lampredi V12 двигател, създаден за състезания във Формула 1.

250 Export 250 Export били подобни на 250 MM с междуосието си от 2,400 mm. Разликата идвала от Lampredi двигателя с 220 к.с. Автомобилът е представен на Парижкия автосалон през 1953 г.

250 Europa 250 Europa е представен на Парижкия автосалон през 1953 г. и изглеждал съвсем различно от събрата си – 250 Export. С дългото си междуосие от 2,800 mm и каросерия, подобна на тази от линията Ferrari America. Автомобилът има за цел да бъде повече GT автомобил, отколкото останалите 250 модели. Pininfarina и Vignale заедно се заели с работата по каросериите. Общата произведена бройка била 21.

GT автомобили Дизайнът на 250 бил невероятно успешен както на пистата, така и на улицата. Доста GT модели били направени от шосейни или състезателни автомобили.

250 Europa GT Първият шосеен автомобил, който използвал V12 Colombo двигателя от 250 бил 250 Europa GT, представен на Парижкия автосалон през 1954 г. Каросерията Paris купе на Pininfarina била само една от многото форми от линията 250 GT. Продукцията на каросериите продължила чак до 1956 г. преди серията 250 да стане по-стандартизирана. Оригиналният модел 250 Europa GT използвал дългото междуосие от 2,600 mm на конвенционално за серията шаси. V12 двигателят използвал система тип „сух картер“, имал мощност от 220 к.с. и използвал три Вебер 36DCZ3 карбуратора. Подобно на дизайна на 250 Europa от Vignale, Pininfarina добавили вече познатите за моделите въздушни отвори на предните калници.

250 GT Boano и Ellena

Pininfarina представили прототип, базиран на 250, по време на автосалона в Женева през 1956 г. Скоро след това прототипът бил наречен 250 GT Boano и имал за цел да бъде упражнение за дизайнерите и вдъхновение за клиентите на 250 GT Europa. Желанието за модела довело до серийно производство на модела.

Pininfarina не могли да изпълнят изцяло поръчката и помолили Марио Боано, бивш дизайне в Ghia, да поеме част от производството. Когато ФИАТ назначили Боано, той предоставил част от производството на зет си – Ецио Елена. С партньора си Лучиано Поло, Carrozzeria Ellena произвеждала каросерии за Ferrari още няколко години. Елена преразгледал дизайна на колата и повдигнал тавана, и премахнал страничните прозорци от вратите.

Carrozzeria Boano направили 74 бройки от модела 250 GT на база шасито с дълго междуосие.

Всички бройки, освен една, били купета. Единственият кабриолет бил с номер на шасито 0461 GT и бил продаден на колекционера от Ню Йорк Боб Лий от щанда на автосалона в Ню Йорк през 1956 г. Под благословията на Енцо Ферари, Лий закупил автомобила за 9,500 щатски долара, което било доста под цената на модела. Боб Лий още притежава модела, правейки точно тази бройка една от най-старите, които още са в ръцете на първоначалния си купувач.

250 GT Berlinetta „Tour de France“ Кръстен на 10-дневната автомобилна надпревара „Тур дьо Франс“, а не на колоездачната обиколка на Франция със същото име. Моделът се е продавал за GT състезания от 1956 г. до 1959 г. От модела са направени 84 екземпляра. Производството се е извършвало от Carrozzeria Scaglietti по дизайн на Батиста Фарина. Двигателят имал мощност от 240 к.с., но по-късно била увеличена на 260 к.с.

Единична бройка от модела с късо междуосие е направена за 24-те часа на Льо Ман от 1959 г. Този автомобил, наречен 250 GT Interim, e собственост на Лулу Уанг.

250 GT Cabriolet Pininfarina Series I

Показан за пръв път в Женева през 1957 г., оригиналният кабриолет на Pininfarina използвал междуосие от 2,600 mm и използвал каросерия, различаваща се доста от тази на Berlinetta.

Около 36 екземпляра са произведени преди втора серия да бъде показана в Париж през 1959 г. Тези по-късни модели били доста по-близки до серийните Berlinetta модели.

Около 200 екземпляра от серия две са проиведени.

Motor Trend Classic поставят 250 GT Series I Cabriolet и Coupé на девето място в класацията си за най-велики модели на Ferrari за всички времена.

250 GT California Spyder LWB

Проектиран за износ в Северна Америка, 250 GT California Spyder от 1957 г., бил интепретацията на Скалиети за 250 GT кабриолет. Използван е алуминий в предния капак, вратите и капака на багажника, а с това се различава от другите шосейни модели, които използвали стомана в тези части. Двигателят е същият двигател от състезателния модел 250 Tour de France и с мощност от 240 к.с. Всички бройки използвали дългото междуосие от 2,600 mm.

Само 50 бройки били произведени преди моделът да бъде заменен от версията с късо междуосие (SWB) през 1960 г. Моделът остава високо ценен за автомобилните колекционери като една бройка е била продадена за 4.9 милиона щатски долара. През май 2008 г., английският радиоводещ Крис Еванс поставя нов рекорд за автомобил, продаден на аукцион, когато дава за една бройка Spyder $10 894,400. Автомобилът бил 13-ият произведен и е била собственос на холивудската звезда Джеймс Кобърн.www.motortrend.com

250 GT Coupe Pininfarina