Гу̀рково е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Николаево. Гурково е административен център на община Гурково. По данни на НСИ в града живеят .
През XIX век има двойно име Хайнито,Културно-просветно дружество Родно Лудогорие – Списък на четниците на Таньо Войвода (също Хаиното или ХаинетоСловото – Захари Стоянов, Записки по българските въстания, Глава IV. Въстанието в 1875 година), откъдето произлиза името на прохода Хаинбоаз, и Колупчии. През 1906 г. селището е преименувано от Колупчии на Гурково, а между 1940 и 1947 г. е Генерал Гурково.
На изток градът граничи с община Твърдица, на запад с община Николаево, на юг с община Нова Загора, на север с община Велико Търново и на североизток с община Елена.
География Общината се намира в Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават 2 реки – Радова и Лазова. На нейна територия също се намира язовир „Жребчево“, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха.
През територията на общината преминават:
Първокласен път І-6 София – Казанлък – Гурково – Бургас, който се дублира с ж.п. линия „София – Бургас“
Второкласен път II-55 (през Прохода на Републиката) Русе – Велико Търново – Гурково – Свиленград
История Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година.
Най-старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума „колъкчиян“, което значи пост, стража, караулно селище. По-късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето (Хаинкьой), по името на Хайн-боаз, което ще рече предателски, коварен проход.
Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин – войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев, взели участие в Старозагорското въстание през 1875 г., а по-късно превели през Хаинбоазкия проход отряда на генерал Гурко, ще останат завинаги в паметта на признателните поколения.
В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хайнчани на 14 юли 1877 г., те преименуват (макар и по-късно през 1906 г.) своето село на името на генерал Гурко – с. Гурково.
От 1940 до 1947 г. селището e Генерал Гурково, а след 1947 г. до наши дни – отново Гурково, като от 4 септември 1974 година Гурково е обявено за град.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 2007 българи и 626 цигани.
Религии Гражданите на Гурково са православни християни по традиция. Към 2000 г. църквата в градчето е реставрирана. Храмът е посветен на Свети Димитър Солунски Чудотворец.
Икономика Най-голямото предприятие в града е „Булметал“, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заемат и дърводобивът и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина. Има държавно горско стопанство.
Обществени институции Читалище „Войвода Генчо Къргов“ СУ „Христо Смирненски“ Общинска администрация Гурково Детска градина „Латинка"
Забележителности
Музеи Музей на магарето
Паметници Паметник на генерал Гурко Паметник на жителите на тогавашното село Колупчии, дали живота си по време на балканските войни Паметник на войвода Генчо Къргов Паметна плоча по повод Освобождението Мемориален комплекс „Трети март“, открит на 3 март 2024 година (на мястото на историческия знак, отбелязващ преминаването на ген. Гурко край селището) – възстановен от Община Гурково и доброволци
Статуи Каменна статуя на Дева Мария
Редовни събития На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. Денят е празник на града.
Фестивалът Балканът пее и разказва се провежда на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково. През 2024 година, на 15 юни, Гурково бе домакин на 50-ото издание, започнало за първи път в град Елена.
Ежегодно се провежда Био рали с магарешки каручки. Преди 10 ноември 1989 г. забавното състезание се провежда на 9 и 10 септември, когато се организира и традиционен събор, празник на градчето. След промените ралито се провежда около датата 4 септември.
Празник на розата – Гурково се провежда в периода на цъфтежа на етерично-маслената култура.
Личности Генчо Къргов, войвода на хайдушка чета (1803 – 1883) Радослав Атанасов – най-добрият фризьор в областта Стефан Николов Заралията (†1876) – поборник от четата на Таньо войвода Веселин Куртев – художник Илия Тодоров – художник Иван Цонев – кинооператор и режисьор (12.09.1931 – 3.12.2023) Ясен Цонев – фотограф и оператор, син на Иван Цонев Стоян Богданов – историк, бивш преподавател във ВТУ Петър Мирихин – потомък на избягал от Русия белогвардеец; фамилията Мирихини е спомената в романа „Тихият Дон“. Маргарита Михнева – журналистка, гурковска снаха (бивш съпруг Петър Михнев) Жана Жекова – моден дизайнер Иван Раднев – световен вицешампион по борба от Тампере през 1994 г., днес известен треньор и мениджър, който живее в САЩ, но е роден и израсъл в Гурково. Българинът е удостоен с приз за треньор №1 на САЩ за 2009 г., натоварен е днес с трансформацията на класическия стил в САЩ от юношеската борба до световното и олимпийско ниво. Почетен гражданин на Гурково. Кольо Атанасов Колев – най-крупният работодател в региона, осигурява работа на немалка част от населението в дружеството му „Булметал“ АД. Допринесъл е за трайния и устойчив растеж на община Гурково, посредством дейността си в областта на недвижимите имоти и земеделието. Благодарение действията на Кольо Атанасов, град Гурково се прочува в цяла България, както и извън пределите на страната. Именно като признание за неговото дело като най-големия и успешен предприемач на територията на община Гурково, приноса му за развитието ѝ и като знак на уважение към него, Общинският съвет прие предложението на кмета и на Инициативен комитет от представители на Сдружение „Хайдушка чета Генчо Къргов - град Гурково“ и група граждани да бъде удостоен с високото отличие „Почетен гражданин на град Гурково“. Петър Михнев – спортен деец Стоян Петров – певец, участник в Music Idol Златомир Иванов (Златко Баретата) Митю Митев (Мутата) – професионален боксьор
Литература „Войводата Генчо Къргов“, исторически разказ, публикуван в „Спомени“ на Михаил Греков, изд. на ОФ, София, 1971, също и в „Как ние освобождавахме България“, Михаил Греков, том 2, стр. 131 – 200, изд. на ОФ, София, 1990. Тодоров, Васил Драганов. „История на Гурково“. Ботевград, 2001 г. ИК „Ариадна 93“, ISBN 954-90986-1-3
Други Спорт Градът имаше футболен клуб ФК „Единство“, чийто отбор се състезаваше в регионалната група. Общината разполага с добре затревен футболен стадион и поддържано изкуствено игрище за футбол. Стадион „Градски“ е с капацитет от 5000 седящи места.
Източници
Външни препратки Община Гурково – официален сайт