Благоевград

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в България. Той е културен и образователен център на Югозападна България и административен център на едноименните област и община. По данни от НСИ населението на града е .

География Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина. Благоевград се намира на 102 km от столицата София, на 260 km от Пловдив, на 545 km от Варна и на 495 km от Бургас.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.dariknews.bg Климатът е умерен, преходно-континентален, с известно средиземноморско влияние, което се дължи на топлите въздушни маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на Бистрица, охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 m/s. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през януари е 0,6 °C. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4 °C, а максималната измерена температура в Благоевград е 41,6 °C. Средната годишна температура е приблизително 12,6 °C.

История

Античност Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създаден от топлите минерални извори, спомагат за възникването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпращат прошение до римския император Гордиан III, от което става ясно, че на две мили от селището няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци.

В днешния квартал „Струмско“ са открити останки от късноантична църква.

С идването на славяните животът в Скаптопара замира, а за следващите векове липсват данни.

В Османската империя

След османското завоевание на полуострова, от XV век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си – Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая, Дупнишка Джумая, Юкаръ Джума (). Джумая е турска дума, означаваща „петък“, тоест пазарния ден.

В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи, голяма джамия с много богомолци и 80 дюкяна и много минерални извори. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 28

По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града. През 30-те години на XIX век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от „шума“ – гора). Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 348

През XIX век от Джумая най-редовно идват поклонници в Рилския манастир. През 1836 година джумалии даряват 864 гроша милостиня, през 1837 година – 3859 гроша, а през 1840 година – 813 гроша. Жители на Джумая правят и лични дарения на обителта. В селището манастирът има „кутия за помощи“, както и дюкяни, хан, ниви и ливади.Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95

В 1844 година, след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Във Вароша се намира и къщата на революционера Георги Измирлиев. През 1866 година е основано и читалището на града.

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи-християни, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.

След Солунските атентати в 1903 година започват преследвания и в града и околните места. Екзарх Йосиф I в писмо до българския външен министър пише за тях:

Към 1912 година в града съществува Българско гимнастическо дружество „Пирински юнак“ с председател Н. Георгиев, секретар Дим. Христов и касиер К. Иванчов. Дружеството определя Търпе Блажев за свой делегат на Учредителния конгрес на отоманските дружества през август 1912 година в Солун.ДАА-ЦДА, ф. 367К, оп. 1, а.е. 8, л. 16

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В България На 5 (18) октомври 1912 година Горна Джумая е освободена от Българската армия. С биене на църковните камбани цялото българско население се стича да посрещне българска войска на входа на града. Градът е официално присъединен към България с Букурещкия договор от 10 август 1913 година, след което става център на Горноджумайска околия в новосъздадения Струмишки окръг.

След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, идващи от Егейска и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 година тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища – Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се и Археологически музей.

През 1919 година излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 година, в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 година е положен първият камък на днешната читалищна сграда и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 година Горна Джумая няма електрически ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 година става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електрифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се е помещавал хотел „София“. През 20-те години на XX век хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, като са само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметникът на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година.„История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16 март 2010 г.

Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като дотогава водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие. През 1944 година градът става център на новосъздадената Горноджумайска област.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Raffy“, а площадът – в стария турски конак. На 9 май 1950 година град Горна Джумая е прекръстен на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години на 20 век Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните.

През 2016 година в Благоевград е открит завод на производителя на тапицерии за автомобили „АЛС България“, който скоро става един от големите работодатели в града, но в началото на 2019 година предприятието обявява фалит и прехвърля производството си в Мароко.Ръстът на заплатите е причината за затварянето на трите завода на "АЛС България"

Население 1900 г. – 6440 жители.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 70 881 100Българи 62 674 88,42Турци 123 0,17Цигани 1813 2,55Други 684 0,96Не се самоопределят 271 0,38Неотговорили 5316 7,49

Религия

Източноправославното население на града в 19 – 20 век традиционно е част от Неврокопската епархия (от 1894 година част от Българската екзархия). След разделянето на епархията между България и Гърция в 1913 година, от 1921 до 1928 година Горна Джумая е неин център. От 1928 до 1941 и от 1945 до 1951 година седалището на епархията е временно в Неврокоп, а от 1951 окончателно е преместено в Благоевград.История на Неврокопска епархия. Начело на епархията от 1994 до 2013 година е митрополит Натанаил. Към Неврокопската митрополия фукционира православен информационен център. Православните храмове в града са: „Въведение Богородично“, катедрална църква в квартал Вароша; „Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово; „Свети Николай“ в квартал Грамада; „Свети Димитър“ в квартал Струмско.

В града има районно мюфтийство на Ислямското вероизповедание в България, тъй като в област Благоевград има почти 40 000 мюсюлмани-сунити,Национален статистически институт но в самия град има незначителен брой мюсюлмани. Районен мюфтия от 2011 година е Айдън Несиб Мохамед. В града има джамия, като храмът е недействащ според Националния публичен регистър на храмовете в БългарияНационален публичен регистър на храмовете в България и действащ според Главното мюфтийство. През октомври 2009 година храмът пострадва от пожар.www.dnes.bg Джамията в Благоевград не била палена

В града съществува и конгрешанска църковна общност, част от Съюза на евангелските съборни църкви.

Политика

Побратимени градове Благоевград е побратимен град или има сътрудничество с: Батуми, Грузия Жилина, Словакия Лече, Италия (2014) Нагасаки, Япония Оубърн, Алабама, САЩТехническо побратимяване Секешфехервар, Унгария Скопие, Северна Македония Солун, Гърция от 2003 г. Сяр, Гърция Царево село, Северна Македония

Икономика и инфрастуктура Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.

Характеристика