Павликѐни е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени.
По данни от НСИ населението на града е .
География Град Павликени се намира в Северна Централна България, в област Велико Търново. Той е на 38 км от Велико Търново, на 41 км от Горна Оряховица, на 22 км от Левски, на 13,4 км от Сухиндол и на 35 км от Полски Тръмбеш.
Координатите на центъра на града са 43,23797° с.ш. и 25,30697° и.д.
История В района на Павликени са открити следи от праисторически човек.
На 5 километра северозападно от града е разкрит голям керамичен център от I – III век. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал – глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.
Съществуват две версии за възникването на населеното място. Според едната, която се основава на недоказана легенда, името на града идва от името на болярина Павликян, който се е заселил на тези земи и е основал чифлик. Според другата версия, поддържана от известния изследовател на павликянството историка Милчо Йовков, населеното място се е образувало при заселването на павликяни от Тракия.Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 39. Селището съществува през XIII – XIV век, а с името Павликян се споменава през XV век. Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров, Светлин Кираджиев. Географски речник на България. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1980, с.353. Неговото старо население е изповядвало павликянство. Според османски регистри от 1479/80 година то е павликянско село с 59 домакинства. С името Бавликян и Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в.
По време на Освобождението (1878 г.) е малко село. През 1880 г. то има 580 жители. Занаятчията Атанас Хаджиславчев, който се преселва в района след Освобождението на България, полага усилия Павликени да запази статута си на административен център. Първият свещеник в село Павликени е бил Иван Пенчев. Започва изграждането на православен храм от Уста Генчо от село Скорцине. Храмът е осветен през 1882 година. След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. На 8 ноември 1899 г. е официално открита железопътната гара. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието. След прокарването на жп линията София – Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център.
Сградата на популярната банка е построена през 1922 г. Построява се и часовникова кула от пловдивчанина Таквор Гарабедян. В града се открива и земеделско опитно поле през 1925 г. През 1932 – 1933 г. от Бяла черква в Павликени се премества държавното коларо-бъчварско училище. Наред с него е открито и Земеделско училище.
Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликени. Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.
Град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София – Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост и други отрасли.
Население Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021 г.):Население – градове в България – „НСИ“Население – градове в България – „WorldCityPopulation“ +Павликенигодина1946195619651975198519922001200520072009201120152021население6383927811 27012 22814 14313 99612 87912 01511 49511 15110 67198518589Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“
След потапянето на село Бара през 1952 година, 100 баренци се преселват в североизточната част на града и образуват баренската махала.
При преброяването на населението през 2021 година в града са регистрирани 8589 души.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 10671 100,00Българи 9337 87,49Турци 302 2,83Цигани 185 1,73Други 20 0,18Не се самоопределят 35 0,32Неотговорили 792 7,42
Според някои оценки действителният брой на циганите е около 2 хиляди души, включително калдараши, бургуджии, миллет и дасикане рома.Община Павликени. Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ.
Управление Павликени е център на община с площ 623 km² и население около 25 200 души (2014). Освен Павликени в нейния състав влизат град Бяла черква и 18 села, като в общинския център живеят около 43% от жителите.
На изборите през 2019 година за кмет на общината е избран за трети мандат кандидатът на Българската социалистическа партия инж. Емануил Александров Манолов. Местата в общинския съвет са разпределени както следва: Българска социалистическа партия: 11 ГЕРБ: 6 Движение за права и свободи: 2 Местна коалиция ВМРО-БНД, НФСБ, ЗНС: 2
Икономика Тежката индустрия в града е добре развита. Предприятието „Балканкар-Заря“ АД е съсредоточено в производството на стоманени колела и джанти. Компанията „Метарем“ АД е специализирана в производството на части за селскостопанска техника. В Павликени функционира и шивашко предприятие „Елит“ АД, както и няколко фирми, съсредоточени в хранителната индустрия.
Инфраструктура Градът е гара по жп линията София – Горна Оряховица – Варна. През него минават няколко важни пътя, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе. Професионална гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ СОУ „Бачо Киро“ ОУ „Св. Кл. Охридски“
Култура
В града работи народно читалище „Братство – 1884“ с класове по пиано. Към него функционират библиотека, Общински младежки съвет и Интернет център от 2005 г.
В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк. Там живеят около 120 животни и птици от 23 вида. Някои от животните, които могат да бъдат видени там са щраусите, благородният елен, еленът лопатар, мечката, морските свинчета, язовците, както и патагонската мара.
Известни личности Родени в Павликени Никола Гюзелев (1936 – 2014), български оперен певец Вероника (1976 – ), българска попфолк певица Факира Мити (1910 – 1988), български илюзионист Кирил Ракаров (1932 – 2006), български футболист Христо Пощаков (1944 – ), преводач, писател Димитър Томов (1957 – ), преводач, писател Христо Кършовски – инженер и офицер Иван Звездев (1975 – ), български кулинар и шоумен
Други Морският нос Павликени на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на града. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pavlikeni Point.
Външни препратки Официален сайт Информационния център на Павликени История за Павликени на сайта на община Павликени Сайт за Павликени
Източници
Литература Павликени и Павликенският край. С., 1977. Павликени в миналото. С., 1998. Павлина Владкова. Античен производствен център при Павликени (Долна Мизия). С., ДАР-РХ, 2012. Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство "Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 39. Николай Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров, Светлин Кираджиев. Географски речник на България. Изд. „Наука и изкуство“. София, 1980, с. 353.